Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...
“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен...
Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...
Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...
Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни камъни и широка гривна на ръката.
Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати, притихнали. Майката приглаждаше косата й и отново я притискаше към себе си.
