Под лампата на нощния клуб две лястовички описваха хаотични кръгове, като трескаво махаха с крила и гонеха поредния заблуден молец. Молецът, описващ свои си хаотични кръгове около орбита на лампата, осъзнавайки, че е преследван от отворени човки, но все пак неспособен да се отдалечи твърде много от примамливата светлина...
Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.
