Е-списание

Ти

преди 4 години 9 months

Единствено за теб написах тези редове...
да те обичам и да те жадувам вечно...
Да целувам твоите очи и да те галя часове...
потънали в любовна песен...

Щъркелово време

преди 4 години 9 months

Ще дойдат щъркелите пак
в Антимово, ти вече чуваш
като от метроном трак-трак
и знам, че много се вълнуваш.

Вечност

преди 4 години 9 months

Боже, зима е! – тихо извика,
старата баба с топъл глас,
и в главата й с бяло вече покрита,
рисуваха спомени зимен пейзаж.

Над главите ни

преди 4 години 9 months

Над главите ни белият гларус прелита,
очите ни влюбени пълни са с море,
ръката ти в моята пръсти преплита,
а вятърът танцува с плитките ти – две.

Кошмар

преди 4 години 9 months

Видях, вървяхте двама на площада
и криеше се нещо в едната му ръка.
Коленичи той, ти стоеше права,
бързо падна ти от щастие сълза.

За “Великденски камбани” от Пенка Бангова

преди 4 години 9 months

Хубавото на моята достолепна възраст е, че разполагам с време за четене, а срещна ли талантливо написана книга, изпитвам приятно чувство. Такова изживяване имах при запознаване с разказите, включени във “Великденски камбани” от Пенка Бангова. Седемнадесетте творби те потапят в свят, възпяващ заложения у всеки човек копнеж да бъде поне малко по-добър, по-съвършен.

Таня Мир представи своите книги в читалище “Добри Чинтулов” в ж.к. “Дианабад”

преди 4 години 10 months

На 20 февруари 2020 г. в столичното народно читалище “Добри Чинтулов – 1935” в ж.к. “Дианабад”, Таня Мир се срещна със своите читателите, за да им разкаже повече за двете си книги – фентъзи повестите “Откритие” и “Легенди от Белинташ”.

Мартини тревоги

преди 4 години 9 months

Днеска Марта е сърдита,
очевидец й посочил –
брат й Сечко, без да пита
винцето й сам източил...

Страх

преди 4 години 9 months

Разрушаваме стени, създадени от мен и теб.
Връщаме миналото... спомени
Душите ровят се една в друга.
Празни фрази театъра е празен...

Пеперуди

преди 4 години 10 months

Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече никой не помнеше, че е жива. Затова в онази обречена утрин, когато Люба я видя да отваря очи, тя не можа да повярва...

Страници