Да бъдеш учител е, като да изследваш Слънчевата система. Учил си за нея, подлагали са те на хиляди тестове, които си покривал без усилие, изчел си тонове литература за тази “непозната” вселена и си мислиш, че си подготвен да “излетиш” в открития космос. Но излиташ и се озоваваш в напълно непознатото и необятно, не знаеш какво те очаква, но не можеш и да предвидиш.
Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас. Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикувал е в “Култура”, “Капитал”, “Литературен вестник”, “НО поезия”, “Родна реч”, “Сега”, “Море”, “Гранта”. Автор на сборниците с разкази “Кучето на терасата” (2009) и “Микро” (2016).
Той имаше собствена мъртва котва в акваторията на ветроходната база, сред воняща мътна вода, където се изтичаше мръсният канал на града. На тази котва, на сто метра от брега, завързваше своя “Мародер” – някогашна спасителна лодка на презокеански параход, чудесен велбот: осем и половина на два и половина метра...
Ах, това събуждане, ако не бяха ранните събуждания, животът можеше да протече и по-добре. Обидно е да се ококорваш самичък в тъмницата, докато градът все още спи, а повечето хора се надигат с помощта на часовникови звънци...
