Емо Митков от театрална общност “Антракт”

Eмо Митков е бъдещ абитуриент, нарича себе си “Човек на изкуството”и смята, че е отдаден на него. Обожава да чете, да слуша хубава музика и да гледа смислени филми. Театърът е още една част, която го допълва. Според него антрактчетата са всестранно развити и цветни личности.

Гергана Николова е на 27 години и също обича изкуството, като определя “Антракт” като първия си опит в желаната посока. Тя също се определя като креативен човек. За нея Театърът е нейната първа голяма любов, но обича много и музиката, киното и телевизията.

Двамата с Емо са основоположниците на интересната младежка театрална общност “Антракт”, за която ще ни разкажат в настоящото интервю. Повече за тях може да прочетете и видите в самият ни сайт, защото те също са и наши автори и част от екипа на Colours Of Life.bg

--------------

Емо Митков от театрална общност “Антракт”: “Любовта към театъра е по-възвишена и трайна, защото самото изкуство е вечно!”
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Здравейте, антрактчета, ще ни разкажете ли как точно се запленихте от магията на театъра? Какво ви запали по него?

Емо Митков: Любовта към театъра е като всяка друга любов, но тази е по-възвишена и не е мимолетна, защото самото изкуство е вечно! Веднъж запали ли се искрата, огънят продължава да гори вътре в теб. Така се случи и с мен.

Първият път, когато отидох на театър, беше незабравимо. Щом влязох в огромния салон, сякаш попаднах в друга вселена. Бях запленен от актьорите, сценографията, режисурата и цялата тази магия, която ме пренесе в друга реалност. Изтръгна ме от прашното ежедневие, накара ме да забравя всичко около себе си. Бяхме само аз и Театърът. Той ме кара да се чувствам жив, дава ми надежда, разбира ме и ме разсмива. Понякога ме натъжава, представяйки ми някои от най-известните трагедии и драми, убива ме, а после ме възражда като Феникс от пепелта. И ме кара да искам още и още… И до днес влизам в театъра с почит и нетърпение, стискайки билета си здраво, защото той е моят вход към това магично място наречено “Театър”!

Гергана Николова: Любовта ми към театъра започна в годините на моето детство. Още от тогава в семейството ми имаше традиции към посещение на театрални постановки и майка ми често ме водеше в салона. От тогава любовна ми не е изчезнала и за миг.

– Как се зароди театрална общност “Антракт” и каква е нейната идея?

Гергана Николова: Идеята в началото беше на Емо и той стартира проекта сам. След време ме покани и аз веднага се съгласих. Ние с него бързо разбрахме, че имаме обща страст към театъра.

Емо Митков: Идеята възникна спонтанно. След поредното представление, което гледах, си помислих колко би било хубаво, ако повече млади хора се насладят на това изкуство. България е една от страните с най-богатите театрални истории, а някои от актьорите и режисьорите ни са признати в цял свят.

Идеята на “Антракт” е да запази това изкуство живо, като разпространи неговата магия и сред новото поколение театрална публика. На сцената се случва нещо невероятно, което си струва да бъде гледано и да бъде изживяно с всички сетива.

– Какво точно е посланието, което искате да отправите чрез “Антракт”?

Емо Митков: Посланието, което отправяме от нашата платформа, е предназначено за всички, които се интересуват от театър.

Искаме да докажем, че макар и млади ние вярваме в бъдещето на българския театър и чувстваме театъра като част от нас. Той не е само начин на разтоварване от ежедневието, а и повод да помислим по наболели теми и да получим някакъв нов житейски опит. Заслужава си поне за един час хората да се отделят от виртуалния свят на мобилните телефони и социалните мрежи, да се настанят удобно в театралния салон и да гледат… Да гледат и да мислят…

Гергана Николова: Ние искаме да предадем любовта към театъра, която се намира в нашите сърца, на възможно най-много хора и да ги направим съпричастни с тази магия. Това е нашата главна цел.

– Кое е най-голямото предизвикателство с което сте се сблъсквали досега във вашето занимание?

Гергана Николова: Предизвикателствата са част от всеки проект и ние развиваме “Антракт” с ясното съзнание, че сме поели по един труден път на доказване. Липсата на опит и може би, това че сме все още твърде млади е основния ни проблем.

Докато се докажеш и изградиш е необходимо много работа и постоянство, което ние смятаме че имаме, защото обичаме това, което правим. С по-големите възможности идва и по-голямата отговорност и задължения. Ние обаче не се плашим от предизвикателствата, защото всяко хубаво нещо става бавно, но с голяма Любов.

Емо Митков: Аз лично приемам критиката и предизвикателствата като начин да доказвам себе си и да се развивам. Може би най-големият “препъни камък” е опитът в тази сфера, защото аз все още съм ученик и тепърва надниквам зад завесата. Продължавам да го трупам и да го черпя отвсякъде – от книги, приятели, актьори, режисьори…

– Коя беше най-въздействащата постановка, която сте запомнили?

Емо Митков: Всъщност досега сме гледали толкова много представления, че е трудно да се определи коя постановка най-много ме е докоснала и ми е въздействала най-силно. Лично аз предпочитам драмите и трагедиите, защото наистина ми дават повод да се замисля, но и комедията не е лесен жанр, все пак е трудно да разсмееш публиката. Всяка постановка може да те развълнува по много начини – с актьорска игра, сюжет, сценография, музика, режисура… Постановката, която ме развълнува със своята сценография е “Бягства” на Театър “Азарян”, режисьор Веселка Кунчева. Със сюжета си ме докосна “Парижката Света Богородица” на Театър “София”, режисьор Лилия Абаджиева.

Гергана Николова: Всеки един от нас се впечатлява от различни неща и точно затова успяваме да предадем голяма палитра от усещания в нашите рецензии. Аз лично най-много държа на посланието и на смесицата между много творчески похвати в едно представление. Ако идеята ме е накара да се замисля, ако съм се развълнува и впечатлила, после написването на реценцията се случва лесно и естествено, защото ме води емоцията. През последния сезон аз лично открих с голямо удоволствие репертоара на Театър “София”, като почти няма представление на тази сцена, което да не ме е докоснало и развълнувало. Впечатлява ме начина, по който се изпипва всяка пиеса до най-малкия детайли и чисто новаторските методи, което се използват. Силно бях впечатлена от посланието, мултимедията, музиката и играта в предсталението “Скачай” от Здрава Каменова.

– Кои са актьорите, които ви вдъхновяват? Имате ли свои любимци сред тях?

Гергана Николова: Много актьори са ме докосвали през всички тези години. За мен е важно, дали един актьор гори на сцената, дори и ролята да му е малка. Силно се възхищавам на актьори, които са добили своята популярност не от телевизията, а само от игра в театъра. Това за мен е висш професионализъм и талант в най-големи дози. Мога да посоча за пример големият Камен Донев. За него, мисля че не е нужно да говоря. Името му казва достатъчно.

Eмо Митков: Според мен, не е нужно актьорите да са известни или така наречените “звезди”, за да могат да те вдъхновяват. Аз се вдъхновявам от всеки, който играе на сцената и се е посветил изцяло на театъра. На тези, които не очакват признания или престижни награди, а се радват най-много на аплодисментите, цветята и любовта на публиката. На тези, които не са в театъра, а Театърът е вътре в самите тях!

– Коя лична среща с ваш любим актьор, се е запечатала най-ярко в съзнанието ви?

Емо Митков: Още си спомням срещата си с Татяна Лолова. Играеше в Театър 199 “Валентин Стойчев” спектакъла “DUENDE” юбилейно за 200 пъти на сцена. След представлението успях да я видя и да се запознаем. Истински се вълнувах тогава. По принцип след всяко представление, което посетя се старая да се срещна с актьорите лично, за да им благодаря за емоциите, които съм изпитал, когато са били на сцената.

Гергана Николова: Вълнуващите срещи са наистина много, но аз мога да ви разкажа за последната, която ми се случи наскоро. Преди няколко месеца, след премиерата на едно представление в Театър “Сълза и Смях” имах огромната радост да се запозная лично с един от големите актьори за мен – Камен Воденичаров. Лично аз съм израснала с образите на този прекрасен актьор по телевизията и се радвам, че в последните години мога често да го гледам и в театъра.

– Какво трябва да се направи според вас, за да се повиши интереса на младите към културните и театрални събития?

Емо Митков: Този въпрос е един от най-важните въпроси на нашата общност. Важно е да се поставят постановки със сюжети, които са близки до интересите и разбиранията на младите. Преди години практика по училищата е било ходенето на театър под строй, но по този начин ходенето на театър е било задължение, а не удоволствие. За да се предизвика интересът им към театъра може да се организират различни срещи актьори и режисьори, които да им разкрият истинската магия на театъра. Промяната трябва да започне от младите за младите.

Гергана Николова: За нас е важно, повече да се говори и пише за театралните проекти и проблемите, пред които е изправена гилдията. Мислим, че поставяме добра основа за това. Другото вече си зависи от хората и е въпрос на личен избор.

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------