Михаил Цветански за неговата стихосбирка “Петата стихия”

Михаил Цветански в интервю за неговата стихосбирка с любовна лирика – “Петата стихия”.
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

--------------

– Здравейте и благодаря, че приехте поканата ни за представянето на вашата стихосбирка в сайта ни – “Петата стихия”. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за да запознаем читателите си с вас и вашето творчество?

Михаил Цветански: От Стара Загора съм, завършил съм специалност “Право”, работил съм в сферата на търговията, охранителната дейност, сега живея в Илиноис, САЩ от около година.

– От колко време се занимавате с поезия и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

Михаил Цветански: Пиша стихове от гимназията още, но сериозно прописах преди около десет години в сайта “Откровения”.

Поезията, както всяко творчество просто излиза... творецът е проводник, но магията на създаването е невероятно и уникално преживяване за душата!

– Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата в днешното съвремие?

Михаил Цветански: Младите четат много, те са индиго от чувства и попиват интелектуалната храна, защото тя е нужна на всеки. Може би трябва да има повече литературни предавания по ТВ, вместо комерсиални шоута с материални облаги.

– Наскоро имахме радостта да прочетем вашата стихосбирка – “Петата стихия”, какво точно ви вдъхнови за нейното създаване?

Михаил Цветански: Вдъхновяват ме любовта, вярата, красотата на жената, полетът на чувствата...

– Какво бихте искали да остане като послание в сърцата и умовете на хората, след като прочетат вашата стихосбирка?

Михаил Цветански: Може би стихотворното усещане за една моя сентенция: “Любовта е поезия, поезията е любов!”.

– В стиховете си оставяте усещането, че сте романтик по душа, това така ли е?

Михаил Цветански: Да, аз съм непоправим романтик и луд мечтател. Чувствата и страстите са дълбоки океани.

– Само за любов ли пишете и бихте ли творили и за не чак толкова красиви или драматични неща в живота?

Михаил Цветански: Пиша и социални стихове, революционни даже, философска и пейзажна поезия. И прозаичния живот има поезия, стига да имаш очи да я видиш.

– С какво друго се занимавате и имате ли и други страсти освен писането в свободното ви време?

Михаил Цветански: Обичам риболова, планините, обичам да пътувам по света. Любимото ми местенце е остров “Самотраки” в Гърция, едно недокоснато от глобализацията късче от рая.

– Какви тенденции според вас наблюдаваме в българската литература днес като жанрове и стил на писане? Какво е модерно и търсено така да се каже?

Михаил Цветански: Всичко нестандартно е модерно, защото минава граници. Всяко развитие разчупва стереотипа и дава нови хоризонти. Неримуваните стихове навлизат като стихия, но всеки си решава какво му харесва. Блогърството стана мода, всички пишат, за да са себе си. Аз лично обичам да създавам неологизми...нови думи... имам няколко, мисля, страхотни попадения.

– Имате ли си любимо стихотворение от вашата стихосбирка, което бихте препоръчали на нашите читатели?

Михаил Цветански: Всички са ми любими, те са ми като деца... но ако трябва да отлича едно, характерно за мен ще избера: Дилема.

– Според вас какво трябва да отразява поезията – вътрешния свят на своя автор или външния свят, в който той живее?

Михаил Цветански: Поезията е философията на живота, тя е вселена от чувства, страсти и емоции. Трябва да е истинна, откровена. Това винаги се усеща от читателя.

– Имате ли си любими български поети, на които искрено се възхищавате и кои са те?

Михаил Цветански: Да, Борис Христов ми е любим, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Харесвам много Ботев и Яворов.

– Правите ли опити за сравнение и търсене на вдъхновение за вашето творчество с тяхното?

Михаил Цветански: Да, опитвал съм да правя паралели. Имам един стих посветен на Ботев, а от Дамян Дамянов се уча на нежност.

– Кои са думите, текстовете или книгите, които сте прочели и по някакъв начин са ви докоснали и променили?

Михаил Цветански: Променили са ме книгите на Петър Дънов , Пауло Куелю и Морган Скот Пек.

– Какъв съвет бихте дали на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга, има ли някаква “универсална рецепта” на това, как да се превърнеш в успешен автор?

Михаил Цветански: Да бъдеш себе си и искрен до край е рецептата, според мен.

– Според вас има ли перспектива писането на поезия у нас?

Михаил Цветански: Докато има кой да чете, има. А мисля, че хората четат и преживяват всеки стих, който успява да ги докосне.

– Бихме ли могли да очакваме нови неща от вашето творчество и ако да, ще загатнете ли на нашите читатели малко за тях?

Михаил Цветански: В момента подготвям двуезична книга със мои стихове, която се надявам да види бял свят тук в САЩ през тази година.

Следващият ми проект е за догодина... книга съчетаваща риалити, фентъзи и поезия в едно. Надявам се да се получи голяма щуротия.

– Като за финал и приятна изненада за читателите, бихте ли описали в стих, някакво пожелание или послание към тях?

Михаил Цветански:

Ще можем ли да променим света

Ще можем ли света да променим,
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния – най-здравата му бъдност.

Днес можем ли да променим света –
за себе си за малко да забравим.
Да съблечем души от суета...
Едно добро на злия да направим.

Не трябва ли да променим света...
сега живеем в приказка за луди.
Опиваме си с вино съвестта,
вечеряме мисловни баракуди.

Най-трудно е да разберем света...
той свързва ни без его, през сърцата,
и да се променим е трудността,
защото любовта е необятна...

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------