Е-списание

Повече от сто години след създаването си романът “Под игото” звучи със същата актуалност и жизненост. Една творба, която отразява вярно съдбините на народа, не може да остане в забвение. Нещо повече, преведена на 28 езика, тя разказва за България и българите чрез думите на Иван Вазов на целия свят. Литературната критика отдавна е надхвърлила 400-те страници на романа и въпреки че в различните епохи го тълкува превратно, запазва най-топли думи за това съкровено българско произведение.

Личността на Ботевия литературен герой е свързана с народа, с неговата борба за свобода, поради което има близост между отделния човек и общността. Дори можем да твърдим, че човекът на Ботев принадлежи на своя народ и ако има само една дума, с която може да се характеризира Ботевата поезия, това е борба. Борческото начало, силно и убедително, присъства в творбите, то носи мисията на автора, че само с борба ще се извоюва свободата на този народ.

В едно далечно царство, далеч, далеч на юг, живели цар и царица. Техните земи били много обширни и плодородни. Те произвеждали всичко: от зеленчуци, плодове и дрехи до кинжали и мечове. Народът бил много работлив. От сутрин до вечер песни се пеели на полето, в работилниците и ковачниците. Всички били щастливи и предоволни...

Цялото богатство от теми, образи и сюжети в Ботевото творчество, цялата страстност на неговата поезия винаги ни отвеждат към идеята за свободата. За поета тя е мечта, съдба, обреченост, върховен идеал. Темата за свободата прекроява дори и най-интимните, най-нежните, най-горестните му изповеди и ги превръща в едно гневно бушуващо и яростно избликване на любов и омраза, в които душевните сили се напрягат до краен предел, чувствата се превръщат в своите противоположности и смъртта е трагично неизбежен изход от този бурен кипеж.