Е-списание

Поетичната книга “Гласът на сърцето” на младата бургаска авторка с крехко замечтано излъчване на човек, който живее на “ръба” на реалното и невидимото – Сийка Костадинова, е едно ненатрапливо проникване в дълбините на познанието за същината на живота, такова, до което само просветените души могат да достигнат. Сийка Костадинова следва своя вътрешен подтик, вървейки по пътя на духовното прозрение, пречистване и израстване.

Започнах да си задавам въпроси от рода на “Какъв е смисълът на живота?”, “Защо живеем?”. Когато започна да си задавам тези въпроси, посягам винаги към дневник. Зачетох се в минали дати и стигнах до 8 април 1983 год. Ето какво съм отбелязала: “Когато мислите ми са объркани и се суетят, започвам да пиша и в стремежа си да ги подредя на листа, аз отделям тези, които са насочени към същността на нещата от тези, бягащи от нея и по този начин търся разковничето... Но когато започна да търся разковничето на живота, не зная как да го намеря..."

Денят 8 юли 1913 година за село Енидже, Лозенградска околия започна по-различно от други дни. От Лозенград в посока на селото се зададе турска кавалерийска част. Кметът, свещеникът и други богати първенци се намираха пред новостроящата се църква и с видима уплаха се напрягаха да разберат, какво означава това. Те не знаеха, че отговорът е само един – Турция нарушаваше Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година, който определи за граница между България и Турция линията Мидия-Енос.

Ако в онова блеснало от пролетна роса утро десетината мъже и жени не бяха видели първо в бутилката това, което видяха по-късно в разцъфналата ябълка на учителя Димитричко, над селото и до днес щеше да тегне съмнението, че с ума на учителя нещо се е случило накрая, което иначе никой не би допуснал, като се знае какъв човек беше той.