Държа в ръцете си последната книга на бургаската поетеса Светла Гунчева. Обаятелна, нежна жена, след която много мъже биха обърнали поглед на възхищение...
Преди време един от най-талантливите поети на българския юг – Добромир Тонев, за съжаление вече покойник – шеговито беше казал, че женската поезия от Сафо до наши дни може да се опише така: “Ела с мен в цъфналата ръж”, “Как хубаво е в цъфналата ръж...” и “Защо не идваш в цъфналата ръж?”...
Ако сте шокирани или най-малкото, учудени, от заглавието “Хроника на една виртуална любов”, чувствам се задължена да го обясня. Това не е просто начин да привлека вниманието с ефектно заглавие. Това е поетична книга, която разказва в хронологичен ред една любов, която се заражда в интернет мрежата Фейсбук.
На 26 ноември 2014 г. от 18.00 часа, в зала “Георги Баев” на Културен център “Морско Казино” – Бургас, представиха своите поетични книги Светла Гунчева (“Картина от Кандински”) и Пламен Парнарев (“Опитомени пътища”), както и общата им стихосбирка “Нежна голгота”.
На 28 ноември 2014 г. (петък) от 18.00 ч. в зала “Петя Дубарова” на Културен център “Морско казино” – Бургас, ще се състои премиерата на първата белетристична книга на Елка Стоянова (има вече две самостоятелни стихосбирки) “Петъчни истории”.
В село Могила ми думат “Зимята”. Коста Стоянов се казвам. Годините, пиши ги седемдесет. Тя да не е под ризата тая година, дето ми гризе стомаха, та ме караш да се събличам?... За крака ли питаш? Не, не е от фронта...
“Завръщане на Пенелопа” е третата книга на Рада Капралова, след двата й сборника със стихове: “Върху айсберг гореща сълза” (1999 г.) и “Отговорът е любов” (2007 г.).
Към всички почитатели на поезията: след успешното представяне на новата книга на Светла Гунчева “Картина от Кандински” в Ловеч и Плевен, сега тя ще бъде представена и в родния град на поетесата – град Бургас.
На 18 ноември 2014 г. от 18.00 ч. в зала “Петя Дубарова” на Културен център “Морско казино”, гр. Бургас, се състоя премиерата на третата самостоятелна поетична книга на бургаската поетеса Румяна Русева.
Характерен и често срещен литературен образ у нас е този на маргиналния (от лат. мarginalis – краен, попаднал в края) човек, който съзнателно или в следствие на дисциплинарна принуда е превърнат в периферен спрямо нормите на социума, в декласиран поради спецификите на индивидуалната му менталност или поради повишената му психо-емоционална рафинираност. Често наблюдаван социален феномен е самомаргинализацията, породена от желание за личностно диференциране и запазване-охраняване на собствената идентичност.
