Е-списание

Обзорчани, като наследници на бежанците – изселници от Тракия, хора много изстрадали и преживели, но останали човечни и много честни във взаимоотношенията си, освен тези качества и трудолюбието си, имат и страшно чувство за хумор. Обзорчанинът умее да се надсмее над глупака и скъперника, на хитреца и злобаря, на мързеливия и нехайния, както и на тези, които поглеждат мераклийски към чуждите булки...

Костас беше “дежурен”. Означаваше целия ден да е заедно с Янис, пет годишен, единствено вписан в паспорта му под графата “деца”. Двамата имаха отъпкан маршрут – детската градина в Пирея, кафето на “Омония”, пазара, обяд в къщи, игрището в “Каламбака” и зала “Олимпик”. Накрая приказка в леглото.

На 8 май в 10 часа кацнах на летище “Шарл де Гол”. Самолета ми пътува като автобус 30 минути до “ръкава”. Гледах през люка. Минавахме покрай десетки малки самолетчета. Обслужваха вътрешни линии. Бяха с много къси криле, но с по 3 двигателя. Преди да спрем, зърнах долу двама техника с оранжеви жилетки и пръсти в ушите. Руската машина ги оглуши. Преминах контрола. Соня ме чакаше след 9 часов полет от Чикаго...

На 11 декември 2014 г. проф. дфн Калина Лукова, преподавател в БСУ, бе удостоена с престижната Годишна награда на Съюза на българските журналисти в категория “Книга” за книгата си “Литература и медии”.