Цената на победата

Стихотворения, посветени на войната.
Превод на български: Христо Бондоков.
Художник: Мелина-Елина Бондокова.
Книгата се посвещава на 70-годишнината от края на Втората световна война.

-----------------

Владимир Висоцки (1938-1980) е популярен като актьор и поет с китара. Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва. Умира през 1980 година.

В началото на Втората световна война баща му заминава на фронта, а той с майка си са евакуирани в Оренбургска област. Завръща се в Москва през 1943 г. Учи в руското училище в Германия, където баща му е военнослужещ.

Отначало постъпва във Факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт. През 1956 г. учи в класа за актьори в студията при МХАТ “Немирович-Данченко” в Москва. След завършването е актьор в театър “Пушкин”. Незабравими ще останат и превъплъщенията му на сцената на театър “Таганка”. Изгражда характерни образи и на големия екран.

Стиховете и песните на Владимир Висоцки са известни далеч зад границите на Русия. Концертите му в България и изявите на театралната сцена са оставили дълбоки следи в сърцата на мнозина у нас.

-----------------

Половината свят

Аз през зли боеве половината свят
извървях, пропълзях с батальона.
И заслужих с това да ме върнат назад
с ешелон в санитарни вагони.

Спря колата пред родния праг.
Онемял пред дома си изправен
наблюдавах дима над покрива, как
се издигаше някак си странно.

А прозорците гузни поглед крият от мен
и стопанката – зла и намръщена.
Не припадна от радост, само плесна с ръце,
завъртя се обратно – и вкъщи.

И залая ме вързано псе.
В стар килер полутъмен прекрачих.
Нещо чуждо ме спъна в този гаден килер,
откачих се и блъснах вратата.

Там седеше до масата с крак върху крак,
в моя дреха – на моето място,
нов стопанин, жена ми подбрал под ръка...
Затова и ме лаеше псето.

Значи тъй! Докато аз “там”
не броях ни минути, ни педи,
всички вещи преровил е той в моя дом
и по своему пренаредил.

“Там” вървяхме на риска по острия ръб,
все с надежда, че “малко остана”,
ала смъртната рана удари ме в гръб
и застина в сърцето – измяна.

Стиснах зъби, но се поклоних.
Волята си на помощ извиках:
– Извинете, другарю, че се отби
в чужди дом по погрешка войникът.

Казах: – Мир и любов в този дом да цари.
Бог съгласие вам да отсъди!
А пък онзи с ухо не помръдна дори.
Все едно – тъй и трябва да бъде.

Залюля се подът под мен,
но не тръшнах вратата отново.
Само моят прозорец проблясна смутен
и изпрати ме с поглед виновен...