За Пенка, Кремена, за различните и специалните неща

Как се създава пространство? Но не като онова физическо измерение (това го може Бог), а като оазис на идеи, на сбъдване на мечти, доброта, хармония на чувства, цветове, сила и усет за живот. Място, заредено с най-позитивната енергия на душата, с оня живец, който ни държи изправени и дава смисъл на съществуването ни. Място, където всеки да намери СВОЕТО МЯСТО, да спре за кратка почивка от забързаното ежедневие, да събере себе си.

Как се прави това? “С любов!” – в един глас възкликват Пенка и Кремена – владетелките на различното място, оцветено в зелено, защото това е цветът на живота, на хармонията и доброто.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Пенка Петрова и Кремена Ватева: Искаме да обхванем всичко, което ни прави по-добри, по-живи, повече хора.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажете ни за себе си, дами. Кои сте вие?

– Пенка Петрова – създател на пространството “Зелената къща”
Майка на двама сина, мащеха на чудесен юноша, жена на един прекрасен мъж, който ме подкрепя изцяло и без чиято помощ проектът никога не би бил осъществен в този вид и за тези срокове. Дъщеря на една любяща майка. Сестра и кака на най-истинските брат и сестра. Предприемач, творец и практик повече от мечтател, но вярващ в доброто и търсеща го навсякъде.

Кремена Ватева – отскоро PR на “Зелената къща”
Философ по душа и образование. Майка на три прекрасни момичета. Влюбена в живота с всичките му шарени превъплъщения. Отраснала в семейство на хора с идеи, които смело и неуморно ги реализират, създатели на една от малкото независими медии у нас. Кака на две страхотни сестри. Прясна бургазлийка, родена в Айтос, учила и работила като журналист в Плевен. Мечтаеща и все по-уверено сбъдваща мечтите си. Неуморен оптимист, откриващ по нещо позитивно във всичко и всеки.

– Разкажи ни за Зелената къща, Пепа. Как се роди идеята за нея? Кой стои зад тази идея? Защо точно Зелена?

П.: Идеята за “Зелената къща” винаги е съществувала, по-скоро като нужда от място, където всеки да се разгърне в дадена област. Аз просто улових енергията на общото, преплитайки я с моята лична потребност, и задействах материалната реализация на проекта.

Всичко се случи като на магия, сякаш вселената се беше задействала вкупом да изпълнява желания, не само мои лични, но и на много други хора. Истината е, че сбъдването на желание може съвсем да не означава точно това, което искаш... При създаването на пространството бяхме три, толкова въодушевени от проекта дами... Впоследствие останах сама, но истински вярвайки, че това е нещото, което искам да правя, това е моят дом, където мога да посрещна всеки, да правя всичко, което искам, да бъда себе си. Небесата обаче ме обичат и не след дълго се появи Креми, която пое една част от товара, отнасящ се до популяризиране на пространството.

Къщата е Зелена, защото това е цветът, който най-много й подхожда Освен това, е препратка към една малка част от дейностите, които се развиват тук. Лично за мен, зеленото е символ на живота и това е, което искам да провокирам в аудиторията. ЖИВОТ, изпълнен с разнообразие, цветове , хармония, желание за реализация, смисъл за съществуване. И тъй като аз съм един щастлив човек, до известна степен искам да предам това усещане и на другите...

К.: Моята поява в Зелената къща беше една от онези чудесни случайни неслучайности, с които е изпълнен животът ни. Просто понякога в бързината ги пропускаме... Още откакто “случайно” в интернет попаднах на информация за мястото, усетих, че тук има нещо специално за мен. Така се получи, че доста време отлагах идването си. С наближаването на рождения ден на средната ми дъщеричка, реших най-после да видя дали Зелената къща ще е подходяща за партито. И така...

Всъщност аз самата от години си представям едно такова пространство – отворено за всякакви хубави случвания. Така че намирането ни с Пеп и Къщата е нещо, на което много се радвам. Тук виждам голям потенциал и съм сигурна, че предстоят страхотни неща.

– Кои са основните дейности на вашия екип? Каква е целта ви – терапевтична, образователна, социална?

– Целта на пространството е да бъде трибуна, където всеки, който желае, да представи нещата, които умее, иска да прави или просто развива, обогатявайки както аудиторията, така и себе си. Не сме се концентрирали към една-единствена област, по-скоро искаме да обхванем всичко, което ни прави по-добри, по-живи, повече хора. Дейностите са както творчество в пълния смисъл на думата (приложно, художествено, театрално, музикално и т. н.), така и наука, образование, здраве, култура, екология... Зелената къща е пространство, отворено към всички многобройни аспекти на живота.

– Какви мероприятия и инициативи организирате?

– Вечери на развлечения – настолни игри и Куиз игри.

Вечери на творчество – работилница и специалната вечер за жени, която е по-скоро терапевтична, макар да е свързана с тъкането на Руг-Раг килимчета.

Вечери на музика – китара, цигулка, флейта и ксилофон, пеене и много други.

Образователни вечери – които включват КЛУБ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА, хора, които са ходили на интересни и атрактивни места, гостуват и разказват за пътуването. И някак си през техните очи успяваме да споделим пътешествието. Имаме и различни етновечери, в които хора от друга националност и култура ни споделят за техния начин на живот, за това, в което са възпитани... Храна, музика, национални обичаи...

Инициираме и различни курсове и школи, където хора с различни умения, желаят да споделят и обучат други. Театрална школа, школа по керамика, курсове по английски и математика, курс по китара... школа по плетива , шиене и бродерия...

Разнообразни културни мероприятия – изложби, беседи, фестивали, куклени театри, базари, благотворителни събития...

– Кои са вашите посетители – само деца ли?

– Истината е, че преди да бъде “Зелена”, Къщата е била детски парти център и някак си асоциациите, които се правят, са много често в този дух. А целта ни съвсем не е да разработваме мястото като детски център. Но всичко все пак се прави за тях – децата. Защото когато родителят е удовлетворен и в хармония със себе си, такива са и децата.

Целта ни са възрастните, които пряко са повлияни от всички негативи, с които се сблъсква обществото ни. Истинската ни мечта е тук всеки един да намери своето място и това, от което има нужда, така че да живеем по-щастливо, да бъдем по-добри едни към други, да възпитаме повече любов към живота и всичко, което ни заобикаля.

– Разчитате ли на помощ отвън – например специалисти, терапевти, психолози, актьори?

П.: Както вече споменах, пространството е отворено за всеки, който желае да бъде от помощ и полза за другите. Това обаче съвсем не означава, че е нужно да го прави даром. Подкрепям идеята (като един икономист), че всеки човек има ресурс, който, ако е в полза и помощ на другите, трябва да бъде възнаграден. Имаме и съвсем открити и безплатни събития, но вярвам, че удовлетворението от добре свършена работа е когато реализираш и получиш нещо в замяна. Още повече, когато съществуването и трупането на знания и опит за всеки е свързано и с жертва на нещо от негова страна (не винаги финансова).

Аз създадох пространството и това не е проста работа, поддържането му в този вид и всички неща, които тепърва предстоят да се направят, са мой личен ангажимент. “Зелената къща” е като мое четвърто дете, изисква време, разходи, внимание и много, много грижи. Истината е, че расте много бързо и ангажиментите започват да намаляват, но винаги ще си останат.

Креми е поела задачата връзки с обществеността, популяризиране и поддръжка на страницата ни във Фейсбук. Това изисква страшно много време, както и концентрация и внимание. Добре е, когато имаш с кого да поделиш отговорностите по отглеждането на “детето”...

Има и действително много хора, които ме подкрепят и съдействат с каквото могат. Ще ми отнеме много време да ги именувам и благодаря на всичките. Искам само да знаят, че много ги обичам! Те си знаят кои са...

За всички останали инициативи разчитаме на хора отвън, които бързо намират мястото си вътре

К.: Макар че съвсем отскоро съм част от Зелената къща, мястото и идеята веднага ме грабнаха и имам голямо желание да помогна за израстването на “детето” Виждам колко много енергия е вложена тук и още колко чудесни неща предстоят. Много е интересно как Къщата привлича страхотни хора. Вярвам, че когато правим нещо за добро, то наистина се получава. Харесва ми да общувам с позитивни, хубави и творчески настроени личности. И се радвам на случайността, която ме доведе тук.

– Когато душата ви е “счупена”, кое ви държи изправени?

П.: Имам един динамичен живот, в който няма време да се “счупвам”. Сякаш надраснах тези състояния, в които да се вглеждам толкова в себе си. Сега го правя единствено и само когато съм ядосана, но и тези състояния започнаха да се проявяват все по-рядко. Смея да твърдя, че се познавам добре и когато нещо ми накриви, знам, че е защото трябва да спра и почина. За мен почивката е просто да спра да мисля, да се наслаждавам на живота, наблюдавайки как никога не спира. Истински щастлива съм, че имам очи да го видя, уши да го чуя, ръце да го докосна и език да го вкуся. Нищо друго не ми е необходимо, очарована съм от съществуването и от всичко, което ни заобикаля, от планетата ни, от хората, които много рядко знаят колко прекрасни са всъщност...

К.: Животът е толкова интересен, разнообразен и непредвидим, че просто няма време да му се сърдим и да униваме. Самият факт, че живея и имам възможността да се удивлявам на света, ме прави щастлива. Намирам по нещо интересно, смислено и добро навсякъде. От възхитителните песъчинки край морето, което толкова много обичам, до небето и дърветата, които се отразяват в локвите... Всичко, което ми се е случвало – и хубаво, и не чак толкова – ме научи, че да живея е дар. Щастлива съм, че през последните години нещата, които животът ми поднесе, ми помогнаха да живея в хармония със себе си и света. Разбира се, моите три прекрасни феи – трите ми дъщерички, също ми даряват невероятна енергия и стимул да давам най-доброто от себе си.

– Скоро проведохте казахстанска вечер на пролетта – разкажете ни за това. Защо точно казахстанска вечер? Какво е различното в посрещането на пролетта в Казахстан? Имахте ли гости от Казахстан?

П.: Двойката, която организира мероприятието – Булат и Кали, са мои лични приятели. Впечатлена съм от културата, вкусната им храна и душите на тези хора. Действително са много различни от нас, някак си по-смирени и по-благодарни. Истински съкровища! Това ме провокира да им предложа да споделим всичко това и с другите. Веднъж го направихме и стана много добре. Сега също се получи чудесно.

– Сред вашите приятели има ли и чужденци? В Бургас живеят много руснаци, украинци...

П.: Покрай майчинството и предишната ми професионална реализация, не успявах да завържа много познанства и приятелства с хора далеч от обкръжението ми. Но благодарение на Зелената къща, това се промени. Тук идват много и различни хора, тепърва предстои да се оформят контакти и с други чужденци.

К.: Вече стана ясно, че аз съм в Бургас отскоро – от есента. Но намерих интересни хора още преди да се преместя тук Хората от “Хамалогика”, Българския Червен кръст, “светулките” от една езикова школа, всички прекрасни деца, родители и учители в Музикалното училище, където учат двете ми по-големи дъщери. Сред новите ми приятели в Бургас има и чужденци, да – основно от Русия, чиято култура много обичам.

– Как се отнасят децата към вашите мероприятия? Търсят ли ви за помощ извън графика?

– Предстои да стартираме разнообразни занимания за деца – артшколи, работилница за керамика, игри и състезания, творчески ателиета. При нас се провеждат много детски рождени дни. Децата, а и родителите, споделят, че им допада усещането за спокойствие и свобода. Големият плюс на Зелената къща е, че атмосферата е толкова уютна, че човек се чувства като у дома си.

– Креми, ти преди време си работила като журналист. Кое те накара да смениш професията? А какво те доведе в Бургас?

– Да, десет години бях репортер и редактор във всекидневник – най-голямата регионална медия в област Плевен. Журналистическата работа ми даде много – натрупах богат опит в много сфери, създадох много контакти, приятелства. Винаги съм се интересувала от много неща, а и журналистиката ми е в кръвта, така да се каже Но ми се искаше малко да сменя сферата си на работа, защото определено професията е много натоварена, макар и разнообразна, което за мен е изключително важно. Всъщност смяната на професията дойде със смяната на града. В Бургас се преместихме поради много причини –близко е до родния ми Айтос, където винаги е бил моят спокоен пристан, освен това безкрайно обичаме морето, но най-вече – защото имахме нужда от промяна. И аз, и момичетата ми се радваме, че сме тук, в Бургас, и сме сред толкова хубави хора. Зная, че ни предстоят още много чудесни неща!

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------