С обич и носталгия за отминалото детство в един любим град

С обич и носталгия за отминалото детство в един любим град

Книгата “Обичам те, Бургас” на Славянка Мундрова-Неделчева носи очарователното подзаглавие “Капка реалност в шепа фантазия”. “Реалността” – такава, каквато я помни – отдавна е отминала, размита и поизбледняла с времето, и от нея в годините се е процедила и оставила трайни следи само една “шепа фантазия”.

Авторката, както сама се определя като “полубългарка, получехкиня, жител на София и по душа бургазлийка” в своето откровение недвусмислено заявява: “Ако трябваше отново да се родя, бих се родила пак със същата своя славянска праистория. Ако трябваше отново да избирам професия, бих избрала отново да посрещам думите на чуждоезиковия бряг и да ги пренасям на българския. Ако трябваше да живея извън родната София, бих живяла в Бургас.”

“Обичам те, Бургас” е книга с лични спомени отпреди повече от четири десетилетия, когато авторката – тогава дете – всяко лято гостува на своята баба в Бургас. Въпреки и прекалено лична, книгата носи в себе си духа на града от 70-те години на миналия век. Даже и за нас, старите бургазлии, е интересно как любопитните детски очички не изпускат да забележат и най-малките подробности, които ние, унесени в ритъма на времето и забързани отникъде заникъде, не забелязваме или не им обръщаме внимание.

Помни ли някой как изглеждаше плажът тогава? Билетчетата със малко странния, но нелишен от логика надпис “МФ Билет за баня”; “...за възрастни са 5 стотинки, за деца под 2 години – 2 стотинки. Къса ги леличка в бяла престилка, която сигурно завира от жега в тенекиената кутийка.”; игрите “на клечки”, строителството на пясъчни замъци, изработката на слънчеви часовници и други подобни занимания, които днес безвъзвратно са отминали и заместени с “ай-пад”, “ай-фон” и пр. А “радиоуредбата на плажа” с гъгнещите тонколони, разставени равномерно от единия до другия край?

Тогава Бургас е с постоянен недостиг на вода – в “каменната ера”, всеки дом (поне нейният) е оборудван с каменна мивка, колекция дамаджани и пр. приспособления; през лятото се мият със “слънчева вода”... Веднъж дневно, а понякога и по-рядко, “пускат водата” и това събитие се чака като манна небесна. Часът на това “пускане” е различен, непредвидим, и точно елементът на изненада подсилва очарованието от тази чакана с часове среща с живителната течност.

Игрите на скачанки и “куцанки” запълват времето от завръщането от плажа, до следващата “баня”. Зоркият поглед на баба Ана (на всяка улица има по една проклета и заядлива “баба Ана”), която като “законът на улицата” следи за реда и децата да не вдигат прекалено голям шум. С неразделната “скачаща жаба” се обикалят близките улички – от къщи до Тройката, главната и обратно... “алончета”.

Думичките “алончета” и “дернеци”, на които бургазлии не обръщат внимание, са удивили дотолкова детското любопитство, че да се заеме да проучи етимологията на тези думи. “Някога някой бургазлия, може би наскитал се по чужбините, а може би полиглот с пъргав ум, превърнал френския глагол “allons” (“да вървим”, “хайде”) в съществително. И даже в умалително – “алонче”.”

И все пак има бургаски “нюанси”. Алончето предполага тръгване от някакво място, обиколка из града (предимно централната част) и завръщане обратно на същото място (може би по-близко до бургаското значение на “алон” е английската дума “бумел”); докато другият термин “тегел” предполага ходене по главната улица от единия й край до другия и обратно.

Терминът “дернек” произхожда от Османската империя. Така се е наричал управителният съвет на личните феодални имения на хасеки-ханъм (или хасеки-султан – тази жена от харема на султана, която е родила шехзаде – престолонаследника). Дернекът се състои изцяло от жени, пълновластен управник на хасекията и е подчинен изцяло и единствено на хасеки-султан. Като нарицателно се използва за махленски сбирки, предимно на жени на и над средна възраст, като на тези “събрания” се обсъждат възтънко всички квартални злободневни клюки. По подражание на възрастните, по-малките си организират и детски дернеци, на които си разказват предимно измислици и небивалици.

Авторката със славянското име е горда със своя дядо – инженер-земемер и активен участник в благоустройството на Бургас, променил до неузнаваемост улицата на своя дом; а Къщата (за Славянка тя е с главно “к”) е малко бижу сред бързо разрастващите се бетонни комплекси – гордост на тогавашното социалистическо строителство. Къщата е: “... стройна и строга с пясъчния си цвят, с таванския прозорец, вписан в триптиха на малък фронтон, и с редуващите се вертикални ивици на фасадата. Мидени черупки се впиват в грапавите изпъкнали “вълни”, отделени една от друга с двойно по-тесни гладки канали. Горният етаж се усмихва с кокетната кобилична извивка на малък балкон – балкона на малката стаичка.”

Горда и със своята баба-чехкиня Мария, неповторима и неподражаема майсторка на бухти и побългарени чехски кулинарни вкусотии. На края на книгата Славянка Мундрова прилага самобитен рецептурник на специфичните бабини деликатеси.

“Обичам те, Бургас” е книга, писана с много любов и малко носталгия – капка реалност и шепа фантазия. Детската реалност с годините преминава в детска фантазия. Дали е фантазия? В очите на детето е реалност. В очите на Славянка – вече баба на внучета – границата между фантазия и реалност се губи.

Прочетете тази книга! И ако поне малко детето във вас не се пробуди, значи сте безвъзвратно остарели!

--------------------
Славянка Мундрова-Неделчева, “Обичам те, Бургас!”, Б., 2016 г.

Славянка Мундрова-Неделчева, “Обичам те, Бургас! Капка реалност в шепа фантазия”, Б., 2022 г.
--------------------