Дребна алчност

Дребна алчност

Противоречиви чувства ме връщат към едно дело, завършено отдавна. То не беше трудно от правна страна. Затруднихме се само при издирване на автора на престъплението. Всъщност, това не е рядко явление – никой престъпник не се явява сам да си признае, че е извършил престъпление! Затова пък винаги към такава работа пристъпвам с желание и накрая задоволството от успешния край е голямо.

Не е редно следователят да се предоверява на чувствата си. Практиката показва, че лесно може да сбърка. А колко често най-вероятната версия възниква не по логичен път, а на базата на едно докосване до някой факт, малко или много във връзка с настъпилия вече резултат при определено поведение. Край този факт естествено се появяват и други, наглед по-странични. Съпоставени с главния, фактите могат да го подкрепят или…

Ето тогава е най-трудно, когато най-вероятната версия ти се струва вече невероятна. Неприятно, но почти сигурно разочарование. И всичко започва отначало, просто от нулата.

А гардеробиерката на гарата сякаш беше решила да изпробва способността ми да съставям версии. Толкова противоречиви показания ми даваше, че сам се чудех доколко ще мога да контролирам мисълта си при обработката на лъжливата информация. Да, лъжата прозираше в много от приказките на тази жена! Трябваше да разбера защо не казва истината, въпреки обещанието си и предупреждението от моя страна по смисъла на закона. Все още не беше обвиняема! Добре й обясних, ако заловим престъпника-измамник, ще върнем кашона със скъпата вносна стока на тъжителя и тя няма да плаща обезщетение. Вярно, дело пак ще има и тя ще носи отговорност, че е дала багажа без бележка. Но разликата е толкова голяма, че и дете би я проумяло. А тя…

– Очевидно сте се предоверили на непознатото лице, за следствието са необходими по-подробно някои обстоятелства. Моля да казвате само това, в което сте напълно убедена!

– Ама аз всичко вярно го казвам, господин следовател, защо мислите, че нещо…

– Добре, добре, кажете, Вие ли приехте багажа вчера?

– Не, колежката ми, която и в момента е в гардероба на смяна.

От колежката научавам, че въпросният кашон, заедно с други багажи, са оставили вчера трима мъже. По всичко личало, че се завръщат от дълъг рейс с корабите и са от друг град. На външен вид са…

Слушам внимателно, записва си нещо и колегата от криминалния сектор. Всъщност – нищо особено, хора като всички други. А колко хубаво би било в бележката за гардеробната такса да записват и имената на хората, адресите им. А те – само номера дават…

Още веднъж преценявам обстоятелствата, събирам двете гардеробиерки. Уточняваме, че багажът е оставен вчера около 17 часа. Състои се от три кашона, три чанти и куфар. В 18 часа е смяната. След час идва клиент и показва бележка за една кафява чанта. Поискал да вземе нещо от нея. Имало много хора и Христова му разрешила да влезе до рафта. На излизане носел със себе си найлонова торбичка, пълна с неща – виждали се пакетчета къна и луксозни сапуни. Това само забелязала. Господинът бил много любезен... Появил се отново около 21 часа и си взел багажа. Пак му разрешила сам да влезе, защото имало много хора. Излязъл с чанта и кашон…

– А трябваше да Ви представи бележки за два багажа, нали?

– Стори ми се, че две бележки остави – гузно заяви Христова.

– А на мене ми се струва, че въобще и без бележка щяхте целия гардероб да му дадете, щом е бил толкова “любезен”!

С досада си помислих, че измамниците са обикновено много сладкодумни и любезни, с памук вадят душата на наивниците.

– Не видяхте ли поне посоката, в която тръгна?

– Изглежда беше с кола, собствена или таксиметрова, не видях, но струва ми се беше бяла на цвят…

Оставаше още една надежда – дали помни колежката на Христова кой е оставил кафявата чанта и да даде описание, ако може.

Макар и трудно, съставихме словесен портрет. А ето че Грудова си спомни и още нещо – този клиент е бил заедно с още един, който е оставил в гардероба газова камина, тя още е тук! Познават ли се? Може би – отговаря жената, – на излизане си говореха нещо…

Нещата се изясняват, кръгът се стеснява. Сега дано някъде не се скъса нишката!

После всичко се разви нормално – яви се привечер клиентът да си вземе камината, той посочи кое е другото лице. Оказаха се далечни познати, но все пак се познаваха, дори имената си знаеха. Адресната справка ни посочи близък град. Издирен бе и водачът на таксиметровата кола, возил пътник с чанта и кашон. Сам ни заведе до къщата, където го е оставил.

За радост на гардеробиерката вещите все още бяха в дома на измамника. По описание на собственика, липсваха пет пакета къна за боядисване на коса и толкова луксозни сапуни.

– Два пакета къна и два сапуна дадох на шофьора, останалите на гардеробиерката – поясни на моя въпрос измамникът.

Ето го и краят на тази история. Твърде банален, за да бъде много интересен. Но даде отговор на играта, която Христова неуспешно разигра. Страхът от истината й пречеше да каже точно кое как е станало. И за какво, за дребна почерпка или рушвет, или подкуп, или… А той, синковецът, видял алчността в очите й, с чужда пита майчин помен е правил. Какво от това, че собственикът се е “давил”, както се казва, осем месеца в морета и океани и слиза на брега за да зарадва своите близки.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------