История на село Съдиево. Родовете

От векове наред дедите ни са вярвали, че домът и семейството са свещено място, в което децата научават житейските уроци, както и усвояват важни знания за живота и света.

Семейството е най-добрият учител, най-добрият събеседник и душата на човешкия живот.

Родът и семейството са онези звена, които създават средата, в която се е съхранил българският дух и традиция, без които няма родно място, няма Родина, няма корен нашият род.

Виждам “Историята на с. Съдиево” като средство за възпитание на поколението, за тяхното развитие и активизиране към правене на по-добра история.

Авторът

-----------------

Историята на едно село – това е животът на хората му, неговият бит, нрави, култура и минало.

Всяко населено място има своя история, писана или устно предавана от прадеди на деди, от бащи на синове, от тях на внуци и правнуци. Там където няма написана история, тя се предава само от уста на уста и след време се превръща в предания, митове или легенди.

Народът е също като дърветата – държат се за земята с корените си. Един народ, който няма корени или ги е забравил или се е отрекъл, рано или късно ще загине. Народ, който е забравил историята е забравил своята същност.

По този повод съм се заел с тази задача, след написването на “История на село Съдиево. По пътя на годините”, да напиша и “История на родословното дърво. Родовете” –  описание на основните родове от село Съдиево.

За съжаление никой не е оставил нищо написано за селото, за хората му през годините. Това многократно затруднява работата ми, независимо от това, че много години съм събирал данни, спомени, разкази, легенди и лични впечатления и прочитане на много литература, не на последно място и това, че пиша настоящата книга, когато съм “подкарал” 88 години, като смятам че изпълнявам човешкия си и обществен дълг.

“Всякога е добро да разказва някой на човеците нещо за миналото, но да разказва работите тъй, както са си, е най-до­б­ро” – ни завеща Петко Рачов Славейков, голям родолюбец и патриот.

В днешно време на духовна и икономическа криза, да не забравяме корените си е жизнено важно за нацията ни, и за нас.

Ние, българите, си имаме прекрасна страна с чудесно географско положение, прекрасен климат, море, реки, планини, подземни и надземни богатства и един много трудолюбив народ.

А моето село Съдиево, това е нашето родно гнездо, място свидно и свято и когато искам да усетя духа му, красотата му и да усетя пулса на времето, да чувствам, че живея, идвам тук, а сега и живея тук на село.

Затова пиша тази книга и ако успея да развълнувам душата и сърцето на някого за родното гнездо и роден край, значи съм свършил работата си. Защото книгата е най-достъпният и мъдър съветник, както и най-търпеливият учител.

Човешката цивилизация не познава начин на интелектуално издигане, което да не е свързано с книгата. Хората престават да мислят, когато престанат да четат.

Уважаеми читателю, старал съм се по най-краткия начин да изобразя родовете, като Родословното дърво (схема) представлява графично изображение на един род или на отделни родственици. За по-голяма нагледност и яснота използвам цифрови родови наименования и букви.

Ако се направи анализ на живота на всеки род, ще видите, че качествата на дедите, се развиват в поколенията в една или друга степен. Няма по-голяма радост за близките от това да видят амбициите и полета на младите към върховете за  наука и просперитет, наследил порива на предците си.

И да не прекъсва връзката и не се забравят корените си написах тази книга. Както гласи една поговорка: “И най-бледото мастило е по-добро от най-силната памет.”

Връбчо Станев

-----------------