Време без думи

------------

Осъзнаване

Отмина времето, когато
прегърнати
се сливахме със тишината.
Сега вървим по своите
пътеки
с посока ясна само
на сърцето, в което
вече кътче
не остана
за прошка,
за молба
и за сбогуване...

Една сутрин

Ще ме погали
слънчевата ласка
там някъде,
където някой някога
докосваше ме с утрото
на устните...
Ще ме прегърне
синевата нежна
там някъде,
където някой някога
изпиваше със пулса
на душата си
дъха ми,
тлеещ от копнеж...

------------