Пътища на страданието

Защо се заех с написването на тази повест?

Баща ми, Купен Вълков, бе по сегашните ни представи, неграмотен, не в буквалния смисъл на тази дума, човек. Той имаше само начално образование – завършил беше четвърто отделение, но макар и с такова образование, той беше много любознателен и начетен за заобикалящата го среда от овчари, свинари и земеделци. Помнеше много и разказваше доста увлекателно, с добро въображение и умение да построява фабулата на разказа. Той често ми е говорил за корените на нашия род по мъжка и женска линия, знаеше много неща, а понякога ми се струва и много си съчиняваше – така както му се искаше да бъде. Имаше дарбата на съчинител.

В последните години от живота си доста време прекарваше в дядовата къща на село, която беше пристроил и стегнал сам. Там, в свободното си време, той написа доста от спомените си, които после ми предаде за обработка и съхранение и с молбата да ги предам на моите деца и внуци, та и те да узнаят откъде тръгват корените на рода ни.

Именно тези записки ме накараха да напиша повестта, та дано художествената форма помогне, защото новото поколение, обсебено от компютрите, много не се интересува от книги. Дано!

С тези уводни думи пожелавам на читателите приятни мигове с героите на повестта – моите деди и прадеди, една история, подобна на историите на всички български родове, живели в Източна и Западна Тракия по времето на турското владичество.

Авторът