Тя помни
С нея започва нашето пътуване,
тукашното ни земно битуване
кръщават ни в метално корито,
поръсват с нейните капки
от китка ухаен здравец.
С нея ни баят против уроки,
разтварят захар срещу уплахи
болните оздравяват
слепите проглеждат
от чешмите
с вода лековита...
Тя утолява жаждата и носи отмора,
разделя благината
разрежда солта
в нея виждаш отражението си
тя измива лицето,
но не и мръсния образ...
Плиска в заливите
трепери и звъни,
раздробява скалите
тихата вода брега изронва.
Щурти от изворите
Пее от потоците...
Спуска се в реките
Мирува в океаните...
Приижда от небето
а извира от земята...
Знае да шепти и
на сън да пристига
съня да краде
да отнема животи
във водовъртежи и наводнения...
И след мига неизбежен
докато догаря тамянът
с китка босилек ни ръсят
и ни изпращат...
Нас ни няма... а тя помни.
Знае се....
Край е...
И начало е..
На една смърт
На един живот
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------