Неосветеното ми “Аз”

----------------

Елена Трендафилова е поет по сърце и душа. Един странстващ рицар – идалго, който продължава да търси красивото в днешния забързан, прашен делник. Тя е убедена и знае, че красотата ще спаси и запази светлината в света. Тя всъщност загадъчно разграничава двете начала – рационалното и емоционалното. Сдържано рационална тя съумява да “удържи юздите” на живота си в избраната посока, която направлява с нужното самообладание и рутинна строгост, внасяйки ред в хаоса около нас. Същевременно Елена притежава сетивата на един различно усещаш пулсациите на живота човек, който претворява невидимото в поток не само от светлина, но и от поетични кодове с шахматна точност как да усетим този невидим за нас небесен блясък.

Елена Трендафилова вече е избрала своя път към звездите. Нещо повече тя е тръгнала задъхано по него и с бързи крачки се отдалечава от земната тревожност и прозаичност. Затова и ни маха от високото с усмивка, доволна от съдбата си.

На добър час и приятно пътуване към голямата поезия и проза! И не забравяй да обръщаш лицето си към земята, като слънчоглед, макар да вървиш в обратната посока в търсене на вечната и свята красота...

От редактора

----------------