Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи
Събира всички скитащи мисли нощем,
най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран.
Подскача на един крак, сякаш играе на дама
през набраздените дневни радости на площада.*
“Знаехме, че ще се срещнем, въпреки че
никога не сме се уговаряли, ах Мага”
или какъвто и да е преводът.
Кортасар
му написа съобщение,
защото нощта беше твърде магично пияна,
за да може той да запомни,
че тези двамата са персонажи от книга.
А имаше много джаз в книгата
и в техните животи
(ала сега това не е важно).
Както й каза,
Ах, да, “ще направя свят за нас”
и тя му е повярва, защото сърцето и още бе младо.
Тази, която вярва в кристални сънища
и най-вече, че съществуват хора.
Той не беше това.
Тя има вишнов лак за нокти
и досадно повтаря, че има смисъл там,
където другите не го виждат.
И стъкълца вместо сълзи.
Защото през една августовска нощ
продаде всички сълзи
срещу шепа надежда.
Една откъсната пеперуда
и неспирен полет на всички усмихнати очи.
Неговите.
Другите не бяха важни за нея.
--------------
* Препратка към романа на Хулио Кортасар “Игра на дама”
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------