Ухание на злато

– ... и са жълти. И лъскави. Същинско злато, двадесет и четири карата.

– Неслучайно за тях е обществено прието наименованието “съкровищата на бомжите”.

– Аз затова и минавам всяка сутрин покрай купчинките, да им се налюбувам. Само дето малко трудно си изчиствам после тротинетката. Прибирам се вкъщи и установявам, че ми се е отщяло да обядвам.

– Господин Писмених, това е демонстративно действие.

– Такааа ли? Кое?

– Сложили сте си щипка на носа.

– По-скоро състояние. Запушен нос.

– Недоволен ли сте от нещо?

– Тук вони, та се не трае...

– Расата на бомжите има права.

– Да, да кендза из всички полянки, на които играех като малък.

– Нали ви е известно, че те имат по няколко стомаха и рециклират отпадъците си. Не отделят и метан, за разлика от кравите... Освен това не съставляват процент от антропогенните емисии на парникови газове.

– Но като хапнат, после ги изхвърлят навън и трябва хуубавичко да поотлежат, преди да ги погълнат отново. Един безкраен цикъл, тъй да се каже.

– Така се прави на тяхната планета. Такива са създадени от Господ. Имат органическа необходимост.

– Щом пуснаха за тяхното ако съкровищни бонове... Несравними с нищо ще да са техните фъшкии!

– Сигурно знаете онзи израз: “Това, което за едни е боклук, за други е съкровище”.

– Аз пък се сещам за “Яжте изпражнения, не може да не са вкусни, щом милиони мухи ги ядат!”.

– По същество е безотпадна технология.

– И дори обезсмисля поставянето на специална канализация. Очевидно раса, която не ползва кенефи, е поне едно стъпало по-близо до небесата! Кравите поне наторяват почвата. А тук – нищо! Само нетърпима смрад! С какво ли не я изветряха! Обективно погледнато, дъвчат си лайната, с извинение, и това минава за добродетел!

– Предполагам сте чували за новата инструкция, обективното да се възприема като необективно?

– По-добре да не бях я чувал... По-добре да бях пукясал!

– Значи имаме казус, господин Писмених!

– Имаме и още как! “Съкровищата на бомжите”! Ха! Планини от екскременти, моля ви се! Поне да ги мятаха на скарата! Даже не им слагат сол и пипер!

– Харесват си ги безсолни!

– Аз пък харесвам дечица на грил!

– ?!

– Така стои въпросът с харесването!

– Успокойте се, господин Писмених! Настоятелно ви съветвам да се обърнете към специалист по психическо здраве!

– А аз вас – към специалист по срането!

– Довиждане, господин Писмених! Пейджърът ви изписука. Погледнете дали не сте глобен за нецензурен език на публично място. И махнете щипката!

– Довиждане и вървете на майна си Райна!

– Какъв човек! Колко хубаво, че ми е заложено да не го нагрубявам... По едно време се улових, че ми се иска да се заудрям по главата, нали не мога да налагам него... Ама сега и главите ни са крехки, току виж се строшила. Навремето са ги майсторели с рециклирана пластмаса от корпусите на прахосмукачки, читава направа! Настоящата ми опаковка ме подкача: прабаба ти, прахосмукачката! Но това е неофициалната част. Добре. Добре. C. C. F. S., вземете два охлюва и два гущера, и следвайте деликатно гражданина Писмених. Без да се натрапвате, но неотлъчно. И проверявайте редовно записите. Къде ходи, с кого се среща. Поведението му не ми се струва съвсем коректно...

------------