... душата й да бъде буревестник
Антологичната книга на Ружа Велчева “Буревестник” ни предлага 47 стихотворения, обединени от темата за предизвестената буря – в родината, в света, в човешката душа. Неслучайно в началото й е поетическата проза на Максим Горки “Песен за буревестника”, писана в зората на новия XX век и във финала на която гордият Буревестник, “на победата пророк”, повтаря: “Нека бурята по-силно гръмне!”.
Едва ли има теми, идеи и внушения от живота, които да не са засегнати в стихосбирката. И въпреки това тя е монолитна откъм съдържание и структура, а онова, което свързва най-силно отделните стихотворения остава отново любовта – като страдание и щастие. Независимо от обекта, който засягат, стиховете отразяват красотата на битието в мигновени кадри, подредени в строг стихотворен канон; те го естетизират чрез своята искреност, простота, недоизказаност, сугестия, спонтанност и непосредственост; те не са рожба на разума, а са пълни с емоция, предназначени са за хора с други духовни сетива, които проникват зад видимата и банална същност на нещата.
Поезия като вечната река, която “без да забравя своето начало”, “с неподправен оптимизъм / пътува без умора / всеки миг...” (“Реката”). Поезия, която докосва Вечността чрез пръстите на любимия правнук...
------------
И още за книгата от редактора ----->>>>>
------------