Мелиса. М като мама

“Мелиса. М като мама”, Книга четвърта, роман
Кремена Петкова Йоджал, автор
Денчо Михов, редактор и коректор
Баръш Йоджал, дизайн на кориците
Ивелина Атанасова, фотография

-------------

Книгата може да бъде поръчана от авторката на e-mail: kremena.petkova.germanova@gmail.com
или
на лични съобщения в нейната фейсбук страница “Just Writer”.

-------------

Казват, че най-тежките битки са тези, които водим със себе си. За Мелиса страшното било да се бори, когато от нея самата не зависело нищо. Познавате я вече. Не се отказала. И това станало най-ценната й победа.
Прегърнала децата, които не успяла да роди. И станала майка, без да забравя, че да бъде добра майка, трябва да е и успешен човек, и щастлива жена. Обещала на Господ, че е последното, за което го моли. Но не посмяла да си поиска и любов!

------------

Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.

Жан Пол Сартр

Нарекохте ме Шехерезада! Харесва ми! И нейните приказки, не винаги са били с щастлив край. Но пък, след всяка история си вземаме поука, оглеждаме се, разчистваме, прегръщаме, научаваме нещо за себе си. Аз искам само това -”Мелиса”да ни направи по-добри!

Кремена Йоджал

------------

*
Благодаря, за уникалния ти талант да напишеш четири романа с над двадесет герои и само едно име, Мелиса! И без пряка реч!
Поп Апа

*
Има таланти, за които трябва да научат повече хора! Страхотна книга!
Силвия Несторова

*
Завладяваща! Толкова увлекателна, че се чувстваме част от романа.
Ширина Кючюкоглу

*
Има уникален талант да опише всеки детайл! Щастлива съм, че я открих!
Нели Тафтисова

*
Кара ме да си задам въпроса и да намеря отговорите, които търся отдавна!
Йорданка Русенова

*
Един красив, шлифован диамант с огромен талант!
Мариана Стаменова

------------

Ако още не сте разбрали какъв човек е Мелиса, то след последната част на книгата ще го знаете. Мелиса е щастлив човек! Затова я харесахме и аз, затова я харесахте и вие. Защото никой не харесва нещастните. Съжаляваме ги, съчувстваме им, но никой не иска да бъде като тях.

А щастието при Мелиса идва отвътре, от нея самата. За да бъде една щастлива жена в настоящето, тя живее в него, без да се измъчва за миналото и без да се страхува от бъдещето. За да е щастлива, тя се е научила да прощава. Така е постигнала тази хармония и мир със себе си, които са едно от стъпалата към удовлетворението.

Мелиса е щедра. И не защото има. Тя винаги е намирала начин да сподели от своето и тук не говорим само за материално. Мелиса сподели и превърна в героиня на своята история не само Балерината, тази толкова противоречива личност. Тя достойно й преотстъпи светлините на прожекторите, насочени към финала, дръпвайки се настрана, за да опознаем и разберем мотивите на една жена да стане сурогатна майка.

Мелиса е от тези хора, които виждат доброто и под пластове мръсотия и дълбоко скрито зад лошотията. Тя го намира и го вади на показ. “Така, казва, този човек сам ще се увери, че не е толкова черен, пък ако ще и от ада да излиза.”

Мелиса няма да хвърли камък и не защото е безгрешна. Тя ще събере камъните й ще съгради защитна стена около всеки посочен с пръст. И хем него ще опази, хем тези с камъка в ръка. Мелиса е лицето на доброто, тя е печата на човечността и любовта.

Колко много ми даде появата на тази жена в живота ми! Тя ми помогна да надникна в себе си, докато гледам вътре в душата й. Мелиса е свободна, защото истината е освобождение. Тя не държи всеки да я харесва, тя иска, опознавайки нейния живот, всеки да приеме и се научи да цени своя и да обича себе си.

Мелиса промени моя живот. Вече ще поглеждам два пъти, преди да порицая нещо, което изглежда грозно на пръв поглед. Ще мерят думите си, не делата си. Ще отварям ръце в прегръдка, преди да отблъсна. Ще искам да вярвам, дори и да не мога. Ще опитвам, докато се получи.

Мелиса ме разходи и през моето минало, докато ровех в нейното. Срещайки я, осъзнах колко благосклонна е била съдбата с мен и никога повече няма и да помисля да роптая срещу изненадите, които ми сервира.

Мелиса ме издърпа нагоре, в собственото ми познание, така както прави с всеки, докоснал ръката й. Мелиса умее да вижда със сърцето си. И аз ще опитам.

Някой беше казал, перифразирам, че да трупаш мъдрост, трябва да четеш хора, не книги.

Благодаря, Мелиса, че ни правиш мъдри!

Кремена Йоджал

------------