Огърлица от искрици

Когато жаравата все още тлее, знай, че не си сам. За теб, читателю, е тази искрица от сърцето ми. Нека тя разгори огъня на любовта и надеждата. Вярвай, защото ти си частица от живота, а той е прекрасен!

Тони Кисьова – Хуба

------------

Имало едно време...

Така започват приказките. Отпърво страшни и загадъчни, а после... После каквото е наредила съдбата.

Заплющя. Дъжд, вятър, градушка. Сякаш земята ще се продъни. Зунчето събра чергите, свидеше й се да ги остави на реката, и се помъчи да изкачи пътеката нагоре. Пороят влачи надолу, тя мъчи нагоре, ама разкаля се, та не може...

Затвори очи и си рече: „Тъй ли, Божичко, ще си ходя от този бял свят?!“ И се смири. Ама речено било друго.

Бельо беше по къра да нагледа кошарите край реката и тъкмо да рече да си върви в село, изви се бурята.

Кончето му като него, буйно и куражлия, с тоя луд стопанин, от нищо не се плашеше. Бурята трещи, а то скача, та играе. Бальо рече да го повика, че да се не мокри, и като погледна надолу, сърцето му се качи в гърлото. В неговия луд живот, май за пръв път страх го споходи.

Зунчето! Сама! Свила се върху чергите, затворила очи. Примирила се! Ах, либето ми!

Като вятър се изви край нея, метна я на кончето си, та я прибра на сухо.

------------