Стръмният път

В спомените си Стефан Петров разказва за своя живот като работник и участник в борбата срещу експлоатацията и зараждащия се фашизъм у нас, в годините 1919-1926.

Неговото повествование дава възможност читателят да се запознае с големите събития на ХХ век, чрез живия живот, такъв, какъвто е живял по-голяма част от народа, да се потопи в атмосферата на идеите, възгледите и вярата на светли личности, пренебрегнали личния си уют и отдали живота си за общото благо, за повече социална справедливост и хуманност.

Спомените обхващат също близо две десетилетия (1926-1945 г.) от дейността на Българската работническа партия (комунисти) сред емигрантите българи, македонци в Цариград, Република Турция. Читателят ще се срещне с имената на бележити личности, прокудени по една или друга причина вън от пределите на Родината, но съхранили в себе си идеалите на възрожденците за свободна и независима България.

Книгата ще бъде полезна особено за младите хора, които по обясними причини нямат конкретни впечатления от онова време и стават обект на всякакви манипулации, целящи да се изтрият или преиначат историческите факти, съобразявайки се с политическата конюнктура.