Астер-глобализъм

Малцина знаят, че освен книгите за Винету и Олд Шетърхенд, Карл Май е написал и още една за клисурите на Балканите, в която се описват екшън сцени в моя роден град, тогава Уструмджа, разположен недалеч от река Стримон, в местността, населена от съплеменниците на Астеропей. В този град, който с течение на времето получил днешното си славянското име Струмица, имало постоянни бури и натиск. Веднъж дори, миланският “La Domenica del Corriere” поместил на първата си страница драматична сцена с избягали от пожара в града. * Друг път, първата страница на скопския всекидневник “Вечер” пък осъмнала със заглавие “И осъждане, и аплаузи” по повод случая, когато актьорите смело играели в градския театър, независимо от протестните искания за забрана на представлението. **

Градът Астраион *** със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят.

Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо към въображение. И неслучайно Аристотел, през паузите, докато учил Александър, там някъде близо до термите в този регион, записвал своите метафизични съчинения.

В чест на най-древните божества от това поднебесие, Астерия-Астарта с меч, и баща й, титанът Фобос с факла в ръка, придружавани от пес, са изобразени на южния фриз на Пергамския олтар. Борхес, от друга страна, реконструира по свой си начин дома на Астерион, **** минотавър, уловен в лабиринта, който делял името с втория си баща. И така до момента, в който в града, подобно на много други, закриляни от Тиха, не била поставена мраморна статуя на великия покровител Тиберий Клавдий Менон, в знак на неговото благоволение и доблест. На пиедестала с големи букви е гравирано: ΑΓΑΘΗ ΤΥΧΗ Η ΠΟΛΙΣ ΤΟΝ ΤΙΒΕΡΙΟΝ ΚΛΑΥΔΙΟΝ ΜΕΝΩΝΑ ΤΟΝ ΚΡΑΤΙΣΤΟΝ ΤΗ ΠΕΡΙ ΑΥΤΗΝ ΕΥΝΟΙΑ ΕΚΑΙΤΕΙΜΕ ΤΟΝ ΠΑΤΡΩΝΑ. *****

Градът, вече наречен Тивериопол, се сблъскал със суровото надмощие на безбожието. Тогавашният император Юлиан Отстъпник наредил да бъдат отсечени главите на петнадесет християнски мъченици. От този миг заживява култ, който се пази и до ден-днешен и чрез молитвите на вярващите, градът се превръща в свят. Но във вековете, които прииждат, бляскавият ореол на светостта лека-полека угасва. След Годината на дракона и бъга на хилядолетието, дори и птиците в града вече не пеят така, както преди.

Френки, бунели и патáти. ****** Русалии. Тримери. Панаири, карнавали, фестивали. Астери. Всичко на едно място. Някога старите жители на Струмица минавали за добри самаряни, и били толкова жилави и верни един на друг, че дълги години пазили тайната за опазването на обновения град.

Имало едно време и една Струма, дъщеря на прочут славянски владетел. Според легендата, докато градът бил под обсада на войска завоеватели, момата се влюбила във войник от противниковия лагер. Младата и привлекателна Струма, заслепена от разкоша, който й бил обещан, разкрила на чужденците тайната на непревземаемата кула на хълма. Тайната била в това, че подковите на конете трябвало да бъдат заковани наобратно, за да могат да се изкачват лесно по хълместите скали. Щом нашествениците стигнали крепостта, бащата проклел щерката си заради стореното предателство: когато умре, земята девет пъти да я изхвърли от гроба. Затова тялото й, погребано край града, почива дълбоко под земята, под деветслоен дялан бигор, а гробът има пирамидален облик.

Проклятията и предателствата са част от вековното съществуване на града, с много сюжети, перипетии и трагикомични, объркващи, кажи-речи парадоксални завършеци, понякога без ясен и окончателен край.

Целия струмишки град – отворена сцена. Град-театър. Kиноград. Град с кинематичен импулс. *******

Астер-глобализмът, посоката, която недвусмислено се свързва с планетаризма, е едно по-различно отбелязване на духовната емиграция. Художникът-емигрант, родом от някогашния свят град, който е създал първата картина в историята на изкуството, изработвана в целия свят, обсебен от едно от неговите наблюдения, би потопил четката в терпентин и вероятно би рекъл: “Една точка е навсякъде, всички са в астера”. ********

В тази тетрадка няма достатъчно място за Пан Тау Черната Стрела Яношик, и Сандокан. ********* Нито има дума за непрокопсаниците от по-близкото и по-далечното минало. Но затова пък има място за някои чувствителни глобални феномени – камъни, тухли и керемиди от градежа на Пит К. през непостоянните години на новото хилядолетие.

Докато пиша тази бележка, ме връхлетя идея за един нов проект. Но падна и един сателит во водите на Пасифика.

Утре летя за Кралството. Кой знае какво ще се случи вдругиден?!

Одисеята продължава.

-------------
Бележки от автора и преводача
* “La Domenica del Corriere” от 10 август 1924 г.
** “Вечер” от 12 март 1993 г.
*** Древното име на Струмица, – Астраион, наричан още град на звездите, произлиза от името на пеонското племе астраи.
**** Митичното чудовище минотавър – получовек-полубик е наричано още Астерий или Астерион (“звезден”).
***** От старогръцки: “Градът е благодарен на Тиберий Клавдий Менон за неговата благосклонност и го обявява за свой закрилник”.
****** Домати, вилици и картофи – на струмишки диалект.
******* Струмица е домакин на Международен филмов фестивал АСТЕРФЕСТ (от 2005 г., основан от Горан Тренчовски) за професионалното късометражно кино.
******** Афористична реплика от прочутия македонски художник Киро Урдин, основател на движението “планетаризъм”, едно от най-известните му произведения е “Планетариум”, маслена картина върху платно, която обхваща площ от 48 квадратни метра. Това е първото платно, върху което се работи в цял свят.
******** (Филмови и литературни герои, сред тях от чешки детски филм “Господин Тау”, едноименния роман на Робърт Луис Стивънсън), Юрай Яношик – легендарен словашки разбойник и революционер.
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------