Примирие

Примирие

В двора заровихме брадва
между двете ни къщи
заровихме съкровище, за което нямаме представа

нито ти нито аз
не знаем какво се крие в земята,
която държи острието
в тревата, която ни се присмива.

Някога имахме думи,
изковани от благородни метали,
при сблъсъка им прехвърчаха искри
от бляскавите ръбове и се разпръскваха
по всички краища на света.

Сега разоръжихме думите,
заровихме ги в земята
между нашите празни къщи.

Какво чакаш, докато ги гледаш мълчаливо,
какво искам, докато оплаквам гробовете им.

Нито ти, нито аз
не знаем какво се крие в земята,
която държи острието,
няма нищо в тревата, която ни се присмива.