Просяк или крал

Много нощи и на много места съм бил преследван от духовете на различни, вече написани герои от книгите в старата библиотека на “Хоумъртън”. С тази пиранделовска илюзия започнах да вярвам, че на моята, до вчера празна сцена, сега гравитират стотици оси от съществуващи драматични бития. Егото им беше като вдигната ръка, сочеща към мен. “Nomen est omen!”*, извикаха те и ми трябваха тридесет и кусур години, за да науча как се наричат всички те. Зиме и лете подир кръщение следваше коронясване, а дървото на живота, започнато от клонката просяк, стигаше до клонката крал. Просякът ставаше крал, а кралят просяк, и обратно, както в приказките. Но за да стигнем до дилемата “просяк или крал”, трябва да разберем какво точно се е случвало преди създаването на пирамидите.

По време на царуването на фараон Джосер живял един жрец от Хелиополис с божествено знание и талант – това е човекът, който е изобретил пирамидите, които най-напред били огромни житници, а след това станали гробници за големците. Стъпаловидната пирамида, изградена югозападно от Мемфис, е първият висок каменен градеж в миналото. Такава най-напред се явила на египетския владетел в сън, който предсказал, че от Нил ще изтече много вода и след това ще има седем години глад. Според тълкуването на жреца, след наводненията щели да последват седем години богата реколта, затова той предложил на царя архитектурен план за построяването на сграда, която да служи за съхранение на зърното. Относно това предсказание, в Битието е написано “И настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб”.** Така пирамидалната житница, от която в началото се прехранвали народи от различни земи, се превърнала в легендарен монумент за фараона и архитекта. Оттогава започва вярването, че по гигантските стъпала на пирамидата душата на покойника може да се изкачи до небето.

След много векове, в един друг свят, от наличната страна и опакото, на склона към пирамидата на Фрайтаг, един непознат с голямо умение променяше лицата си, точно както нежното преливане на цветовете на дъгата. Най-отдолу, на дъното, той беше някакъв Хам, а някъде на върха на пирамидата – някакъв Хамлет. Такъв, параболично казано, жизнен път на Х./Х. имаше две стойностни точки от противоположните краища: Просякът на Бекет и Принцът на Шекспир. По точно: Хам, та Алавантие, Алисия, Андрея, Андромаха, Антонио, Аполон, Астеропей, Бен, Бил, Боркман, Бретонович, Бумбар, Вагнер, Валерио, Виктор, Влатко, Войцек, Гавро, Гас, Глигор, Горски, Гунхилд, Дете Голомеше, Дионис, Дарламбосов, Евридика, Едгар, Ела, Ештро, Зафир, Звездоброец, Изабела, Исус, Яков, Янаки, Юда, Камелия, Ката, Клитемнестра, Клов, Кречо, Лена, Леонс, Локит, Луси, Маки, Мари, Мария, Марта, Мартин, Матей, Мекит, Милтън, Мирна, Мишкин, Мохамед, Настася, Нег, Нела, Норма, Орест, Орфей, Оскар, Офелия, Пития, Пичам, Поли, Рогожин, Розета, Серафим, Силвестър, Синфороса, Спиридон, Тадек, Тарана, Тибурсио, Тина, Трена, Ученичката, Фидан, Филип, Филолахес, Фьодор, Хаиле, Хенриета, Чедо, Джени, Джери и Хамлет – бяха някои от имената на най-ярките, като че ли хамелеонски трансформации на просяка-принц, по пътя от фамозното изкачване до бедното слизане.

Винаги се опитвах да разгадая тази енигматична игра, в която драматичните персонажи тичат стремглаво по пътя, предопределен от техния режисьор, докато не открих ключа. Всъщност, житейските съдби са ги довели веднъж да бъдат на дъното, друг път на върха и пак на дъното и така да си сменят противоположните си роли. На мощта на немощния просяк цял живот е залагал писателят, починал доста стар, на 83 години, докато авторът на пиесите за всемогъщите крале завършва доста мистериозно живота си на 52 години.

Просяк или крал, сън или наяве, живот или приказка, мир или война, реалност или игра?

Хам/Хамлет. Между тези две привидно напълно различни, но всъщност привлечени полярности, се случва цялата поява на мимикрията. Докато е горе. Докато той е горе, на върха на пирамидата, сякаш е Кралят на маймуните от Пекинската опера, героят е стигнал до интронизацията. Когато той бъде доведен до най-ниското стъпало, по-долу, с отнета сила, тогава се извършва неговото детрониране. В моментите на приближаване до върха и отдалечаване от него, надолу, героят се намира някъде по средата.

Възкачването на трона или свалянето от него, интронизацията и детронирането, могат да проникнат в почти всички видове и форми на градежа. Те съдържат подобни принципи като порастването и остаряването, смеенето и плаченето, хваленето и обругаването, отдъхването и боледуването. Питането и царуването.

Катеренето на пирамидите и слизането от тях е виртуозно житейско умение. В това магическо триединство на горе-долу-между се съдържа основата на съществуването: любовта и смъртта, успехът и поражението, радостта и мъката.

Да бъдеш катерач на пирамиди е като да обичаш някого изконно или да откриеш свещен град в непозната земя...

-------------
Бележки от преводача
* Латински: “Името е знак!”.
** Старият завет (Мойсей 41: 54).
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------