Това е кино

Това е кино

Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.

Камерата е залепена за лицето му,
навигатор за всяка емоция,
подобна на съвест.
Това е кино.

Актьорът се превръща в героя си
извън сценария
като свободна личност.
Това е кино.

Камерата продължава да снима всичко,
дори когато той киха.
Операторът се прозява между кадрите
все едно, че е персонаж.
Това е кино.

Актьорът, разсъблечен от звездната си слава
се скита по улиците сред простолюдието,
облян в пот и грозна воня.
Това е кино.

Когато няма герой или героиня
и героите не пеят като плейбек-изпълнители,
нито танцуват, докато пеят,
когато стъпките са по-звучни от фоновия шум,
това е кино.

Когато езикът е свободен
и не толкова добре подреден като диалози,
монолози, солилози, усмивки, сълзи, сленг и удари,
това е кино.

Когато тялото на актьора боли от недоверие,
но отказва да се предаде на сценария,
и сценарият се обърка,
и отново и отново се подхваща от странични лица,
това е кино.

Когато гласът може да разтърси черепа на хитростта,
сякаш куршум, който пронизва остаряващото сърце,
и се подиграва на грима на пренебрежението,
това е кино.

Това е кино. Само кино. Кино.

-------------
Превод от английски Наталия Недялкова
-------------