За Дора Лазарова и ателие “Литературно общество”

Днес наш гост е госпожа Дора Лазарова, учител по литература в Английската гимназия в Бургас от много години. Учителят, за когото възпитанието и образованието на младите са станали мисия на живота й. Винаги в крак с новото, което така стремглаво навлиза във всяко ъгълче на ежедневието ни, завъртайки ни в колелото на прогреса, че нямаме време да се обръщаме назад, нямаме право да изоставаме, а трябва да грабнем голямата творческа свобода, която ни се дава, и да достигнем нови хоризонти.

За четенето и нечетенето, за новите европейски проекти в училище, за новото учебно съдържание, за новия прочит на българската литература, за младите хора, усетили магията на художественото слово и за още много интересни неща говорим днес с Дора Лазарова – Учителя с главна буква.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Дора Лазарова, учител: Голямата ни задача като литератори е да възродим интереса към книгата.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

–  Госпожо Лазарова, имате богат опит като преподавател по литература, пред очите ви се случиха много промени – и политически, и технологични, с множество реформи в образованието. Как се промени преподаването на литература за това време?

–  Определено можем да говорим за промени в начина на преподаване на литературата. Скъса се с идеологемата, която властваше при интерпретирането на художествените текстове. Налице е един нов прочит на българската литература, който позволява по-голяма свобода при възприемането на литературните произведения. Това дава възможност нашето художествено творчество да се проектира върху глобалните измерения на световната литература. Преподавателят има по-голяма творческа свобода при интерпретиране на художествения текст. На реабилитация днес подлежи творчеството на Христо Смирненски, на Никола Вапцаров и Гео Милев, който е основател на експресионизма в българската литература. Той е една личност, която може да се съизмерва с ръста на най-ярките творци от своята епоха. Днес ние говорим за ерудита, философа, модерниста, поета и талантливия преводач Гео Милев. В такава насока са моите уроци. Провеждали сме научна конференция на тема: “Гео Милев като преводач”. Учениците разгледаха неговите преводи от английски, немски и френски. Те достигнаха до истински научни попадения.

–  Ако направим паралел между поколенията – по-лесно ли се общуваше с децата преди двайсет години и сега?

–  Съвременните млади хора са обсебени от неограничените възможности, които им предлага виртуалното пространство. Книгата като че ли губи своето значение, заменена от компютърния чип. За разлика от предходните поколения съвременното чете много по-малко. На фона на общата немара към българския език съвсем основателно прозвучава тревогата за сравнително ниската езикова култура на средношколската младеж. Мисля, че и обществото е длъжник на младите хора.

–  Има ли произведение, което по-рано не можеше да бъде изучавано в училище, а сега непременно би трябвало да влезе в учебните програми?

–  Замисълът на авторите на учебната програма по литература е да бъдат проследени основните периоди в развитието на българската литература, да се проследи и световният литературен процес. Изучаваните автори и произведения дават обща представа за развитието и богатството на художественото творчество. Бихме искали и други автори и творби да бъдат включени в учебната програма. Но часовете по литература са твърде недостатъчни, за да бъде разширено учебното съдържание. Стремежът е у учениците да се създадат умения за интерпретиране на художествения текст.

–  Нечетенето в съвременните условия е един от проблемите с големи последици. Може ли учителят по литература да реши този проблем и длъжен ли е? И само той ли трябва да решава този проблем?

–  Голямата ни задача като литератори е да възродим интереса към книгата, за да могат младите хора да почувстват магията на художественото слово. На пръв поглед това е донкихотовска мисия, но аз вярвам, че изкуството винаги ще поражда духовен катарзис и в този смисъл ще бъде неотменна част от живота ни. В нашата гимназия се провеждат кампании като “Да четем заедно”, “Заедно четем една книга” и др. Целта е да се насърчава интересът към общуване с книгите. Използваме часовете на класа, формите за извънкласна работа, дейността на училищната библиотека. С такава цел се включихме и в националния проект “Писател назаем”, организиран от най-голямата електронна платформа за четене “Аз чета”. В час по литература гостува младият талантлив творец Марин Трошанов. Гордея се, че моят бивш възпитаник е включен в списъка на 13-те най-четени млади автори. Досегът до съвременната литература, осъществен чрез пряка връзка с писателя, е един от начините литературата да стане интересна на младежката аудитория.

–  Как да научим децата не само да разбират текста, но и да заобичат четенето?

–  В часовете по литература ние, учителите по български език и литература, се опитваме да научим учениците да разбират художествения текст. Това е един от пътищата да заобичат четенето, да се стремят да разширят духовния си хоризонт. Но това е дълъг и труден процес. Опитвам се да пробудя творчески търсения у моите ученици. От 1998 година сме издали три сборника “Криле”, “Ние и бъдещето”, “Петя Дубарова като преводач” и др. Оказа се, че тези ученически издания имат своята млада аудитория. Получихме много отзиви от различни градове. Убедена съм в положителния ефект от провокирането на ученическата активност.

–  Вашето отношение към електронните книги?

–  Аз лично предпочитам досега до книгата в нейния книжен вариант. Намирам, че това общуване има по-интимен характер, позволява на читателя да размишлява, да препрочита вълнуващи моменти. Но младите хора са обсебени от виртуалното пространство. Много от тях предпочитат електронната книга като източник на знания. Мисля, че не е беда търсенето на нови начини за възприемане на художествената литература. Радващ факт е, че много от електронните платформи за литературно творчество се стремят да приобщят младежите към процеса на четене.

–  Кои книги непременно трябва да прочете всеки човек през живота си? (назовете 2-3 заглавия, моля)

–  Много са книгите, които човек трябва да прочете, за да формира своя светоглед. Но като българи трябва да сме се докоснали до света на Вазовите герои в романа “Под игото”. А нима е възможно да не сме възприели уроците на Малкия принц?! Разбира се, има още много творби, които са съхранили истини за човека и за света...

–  По какви европейски проекти работите сега в училище?

–  Днес в българското училище се работи по много европейски проекти. Един от тях е “Твоят час”, който позволява да се сформират разнообразни форми за работа по интереси. Всеки ученик може да намери своето място в това многообразие, да прояви творческа самоинициатива. За мен извънкласната форма на работа има много важно значение. Тя се явява продължение на учебния процес, но дава възможност в неформална обстановка учениците да участват активно в творческия процес.

–  Водите извънкласна форма “Литературно общество”. Разкажете ни за нея.

–  Ателие “Литературно общество” в гимназията съществува от доста години. Целта ми бе да работя с младите дарования, да възпитам учениците си като ценители на художествената словесност. Инициативите, които организираме, са насочени към една по-широка младежка аудитория. Това са литературни четения, литературни кафенета, срещи с творци и др. Ще добавя и трите издания на алманах “Криле”, където е поместен автографът на големия български поет Валери Петров през 1998 г. За да привлечем към нашите инициативи и ученици, изкушени от компютърните технологии, създадохме проекта “Блоговете—алтернатива на учебния процес”. В нашата дейност сме подкрепяни от ръководството на училището в лицето на нашия директор госпожа Милена Андонова, за което сме й много благодарни.

–  Кое е най-интересното във вашата професия? Какво бихте посъветвали начинаещ учител?

–  Учителската професия е трудна, отговорна, но и много интересна. Общуването с младите хора зарежда със сили и желание да търсиш нови форми за въздействие. Вълнуващо е да виждаш как с годините учениците се превръщат в една вселена и същевременно да съзнаваш, че и ти си допринесъл за това духовно израстване.

–  Имате ли си правило, което никога не ви е подвеждало?

–  Да, аз имам свое правило, което никога не ме е подвело през годините: “Бъди верен на себе си!” Смятам, че това е най-честната позиция към самия себе си, към собствените ти виждания за света.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------