За Татяна Байкушева и споделените мигове

Да уловиш мига не е само късмет. Трябва да имаш нужните умения и очи, за да го видиш. Трябва да си и авантюрист. И поет. И влюбен в природата и снимането. Сигурно тогава забравяш всичко – изцяло отдаден на магията фотография. А желанието да споделиш уловения миг е непреодолимо и вълнуващо.

Днес журналистът Татяна Байкушева не задава въпроси на поредния си събеседник – днес тя гостува на читателите на вестник “Компас” и споделя свои уловени мигове – живописните целувки на Ропотамо и Дяволска река с морето от птичи поглед, странджанска пещера, обляна в златна светлина, птици в полет – изящни като в японска гравюра. А за Ропотамо разказва, че е многоцветна – като онази река от приказките, помните ли я?

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Татяна Байкушева: Фотографът трябва да може да улови мига
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Ти си журналист, но се занимаваш и с фотография. Разкажи ни повече за себе си?

– Работя като журналист от 1995 година. В началото сътрудничих на вестник “Бургас днес и утре”. Започнах през лятото, по време на ваканция. Беше ми интересно и ми доставяше удоволствие да бъда на различни събития. Дотолкова, че дълго време като че ли ми беше трудно да кажа: “Отивам на работа”. В началото го приемах по-скоро като приятно прекарване на времето. После завърших Фотографска академия “Юлиус Фучик” в столицата и Бургаски свободен университет. До 2000 година работих във вестник “Черноморски фар”, а после осем години в регионалното издание на вестник “Труд”. Казваше се “Морски труд”, за съжаление вече не съществува като медия. Но бяхме страхотен екип. И до днес с всичките ми колеги от тогава сме приятели. Сега работя като журналист във вестник “Черноморски фар”, където се чувствам прекрасно. Работата в печатно издание е специфична и дава много творчески възможности, интернет порталът ни faragency се радва на все по- голяма популярност.

– Кога те грабна фотографията? Как я откри или тя откри теб?

– Започнах със снимки на диви животни и насекоми. Правенето на такива снимки не е много лесно, когато човек няма опит. Но пък освен че усвояваш фотографската техника, те учи и на много търпение. По време на обучението си имах отлични преподаватели, които умееха да ни мотивират да бъдем старателни и даваха наистина всичко от себе си, за да ни предадат знанията си. Сред тях се открояваше Петър Бакалов, от когото съм научила наистина много.

– Какво предпочиташ да снимаш – хора, животни, природа или градски пейзаж?

– Когато имам свободно време, обичам да снимам сред природата. А работата ми е свързана с ежедневни срещи с различни хора. Когато се налага да правя с някого интервю, обикновено държа аз да направя снимките към него, ако това е възможно. Да снимаш един човек е отговорност. Особено когато ти позира. Той ти се е доверил и очаква снимките да му харесат. Винаги полагам усилие това да се случи. Аз обичам да казвам, че няма нефотогенични хора. Но за хубавата снимка обикновено е нужно време. Рядко се случва да се получи с един или два кадъра.

– Сега все повече хора се увличат по фотографията. Всеки, който си купи фотоапарат и снима, се мисли за фотограф. Какво е нужно, за да си фотограф – само камера или и още нещо?

– Важно е да усвоиш някои технически подробности и основни принципи. Да знаеш например какво е светлината, какво става когато тя се пречупва, отразява, преминава през обектива и още доста неща. Не че е невъзможно да заснемеш великолепен кадър и без да си наясно с тях, но това ще бъде по-скоро изключение. Ако искаш да си сигурен в резултата от снимането си, е задължително да положиш усилие, да почетеш поне малко. Сега вече се правят и краткосрочни курсове, в които се усвояват основни знания и умения. Днес, ако човек има желание, е по-лесно да придобие нужните умения, за да стават снимките му хубави. Когато аз започнах, обработвахме филмите си ръчно, в “тъмната стаичка”. И затова се искаше да си придобил доста умения. Сега техниката позволява да се наблегне повече на творческата страна, а последващата обработка дава почти безгранични възможности.

– Откъде черпиш вдъхновение (идеи) за снимане?

– От природата, от срещите си с интересни хора, от откриването на вълнуващи истории. Но много често пътят от идеята за един проект до неговото осъществяване се оказва дълъг и труден. Изисква се постоянство и ентусиазъм, за да бъде извървян и да не се откажеш по средата или дори още в началото.

– За какво нямаш време?

– Винаги ми се иска да имам повече време за моето семейство. Обичаме да пътуваме и винаги ми се иска всяко едно от тези пътувания да е по-дълго.

– Какво не ти дава мира?

– Не мога да се примиря с безразличието на хората, с нежеланието да видят света около себе си – било то красивите или грозните неща в него.

– За фотографа, който прави портрети, до голяма степен е нужно да е и психолог. Но твоите снимки на природни явления и пейзажи винаги грабват. Трябва ли фотографът да е с поетична душа?

– Фотографът трябва да може да улови мига. Това е в някаква степен техническо умение. Ако не си усвоил техниката, колкото и поетична да е душата ти, надали ще ти се получи. По-скоро бих казала, че трябва да има желание да почувства нещата, да ги изживее и да ги предаде в снимката си. Ако иска тя да бъде въздействаща.

– Как издебваш точния миг, който всъщност прави снимката уникална?

– Пак ще кажа, че това е вид техническо умение. Придобива се с практика и старание. А за наистина уникална снимка се иска и доза късмет.

– Кои са любимите ти места за снимане? Как избираш местата, където ще снимаш? Привличат ли те необичайните места – например пещери или под вода?

– Обичам новите, непознати места. В пещери съм снимала доста. Като ученичка членувах в местния спелеоклуб. В България има изключително красиви пещери. В тези от тях, които не са благоустроени, е нужно да се влиза при спазване на строги правила. От една страна, за да не се стигне до инцидент, а от друга – за да не бъдат оставени следи от човешкото присъствие. Всъщност това е цяла една наука – спелеологията. Под вода не съм имала възможност да снимам. Някой ден може би ще опитам.

– Какво би направила за идеалния кадър – да се качиш на високо и стръмно място например, да се изложиш на опасност или нещо друго?

– Обичам да снимам от въздуха, основно с мотоделтапланер, управляван от пилот. Но винаги много държа на безопасността и правя всичко възможно, за да бъде тя осигурена. Поемането на рискове, за да се получи идеалният кадър, не е геройство. Човек е крехко същество и е важно да не забравяме това.

– Имаш ли любим кадър?

– Точно определен кадър не, по скоро обичам да се връщам към снимки, които ми припомнят за красиви места, интересни хора и спиращи дъха мигове.

– Какво мечтаеш да снимаш?

– Местата, където бих искала да снимам и да имам достатъчно време, за да ги опозная, са делтата на река Дунав и морското крайбрежие. Прекрасни снимки, предполагам, че ще се получат на турските и гръцките острови например. Но и в България има множество непознати места, които са изключително привлекателни за мен.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – някоя снимка например.

– С удоволствие!

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------