Никола Инджов

Никола Инджов, поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски, е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му - в Хасково. За първи път публикува стихове в сп. "Септември" (1952).

Има награди от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") за 2001, за най-добра публицистична книга ("Приписки към времето") за 2005. Носител на голямата литературна награда на Бургас (1996). Носител на Националната Ботевска награда (2001), на Орден "Кирил и Методий" - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

Автор е на стихосбирките "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица", "Всекидневен човек", "Лунна родина", "Останали стихотворения"; на поемите "Балада за Камен Болшевика", "Тихол с петела", "Дългосвет", "Избор на звезда", "Странник"; на романа "Възречени от Манастър"; на книгите с публицистичен и пътеписен характер "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало", "Висоти и подножия", "Всекидневно човечество", "Отдалече път и надалече", "Пее среднощ, призори плаче", "Дяволите от рая", "Приписки към времето", "Избрани съчинения в четири тома" (изд. "Захарий Стоянов"). По-важни преводи: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" (поезия на убити латиноамерикански поети), "Време и вик под кондора" (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

Никола Инджов почина на 26 април 2020 г.