Весела Люцканова

Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Завършва гимназия в Ловеч (1953 г.) и Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ, днес ВИАС) София (1961 г). До 1969 г. работи като проектант в Министерството на транспорта, в “Химметалургпроект”, в “Бетонпроект”, асистент във ВИСИ.

Редактор във вестник “Строител” (1969 г.), заместник-директор на Литературния фонд в СБП (1969-1973 г.), редактор в издателство “Народна младеж” (от 1973 г.). Сътрудничи с разкази за в. “Студентска трибуна”, “Пулс”, “Вечерни новини”, “Строител”, “Литературен фронт”, на сп. “Пламък” и др.

Заедно с двете си дъщери (Вихра Манова и Росица Крамен) през 1992 г. основава издателство “Весела Люцканова”.

Автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази и новели. Произведенията й са преведени на много езици. Весела Люцканова е първия автор на научна фантастика в света, който споменава думата “клонинг” – през 1975 г. в романа си “Клонинги” (създаден още през 1971 г.)

Носител е на наградата “Голямото читателско жури”, както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата; награда за съвременен роман на издателство “Христо Г. Данов” за романа “Щъркели на леда”; награда за къс разказ на в. “Вечерни новини” за разказа “Сребърен пръстен” (1978 г.); първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. “Народна младеж” за разказа “Резерватът” (1988 г.); втора награда от конкурса “Червен бряг ’89” за разказа “Космическа кожа” (1989 г.); награда “Еврокон” за цялостно творчество (1989 г.); награда за фантастика “Гравитон” за добро въображение (1993 г.); Американската международна награда за престиж и качество “Златна звезда”  (2003 г.) и др.