Бунтът на пясъчните хора

Поезията на Кольо Колев ни води “под небе, сковано от мраз” по пътя към слънчевото детство и добротата.

Спектакъл без нас е страшното пророчество на автора, който осветява с Прометеев огън превърнатия в скот човек пред мелницата на времето. Пясъчни силуети, рухнали в миг, изчезват безследно. Самоирония... Гласът на викащия в пустинята е заглушен от лая на бесни кучета, а в разкъсаните души проговаря демоничното отрицание на всичко, наследено от познанието.

Кой копнее отново да се роди, когато всичко е предначертано отдавна? И “защо... въобще ни има?” Пеперудите се приближават към електрическия ореол, а гъсениците се спасяват в мрака...

В епилога – героят на бунта, сякаш Ахил богоравен, призовава за връщане към корените и воюването за изконните човешки ценности, за паметта, за да не бъде победен животът.

От редактора

---------------

* * *

Позабърза се нещо този живот!
Трябва да бъдеш в пъти по-пъргав!
За да препускаш със него в галоп.
Но какво да направиш ли? – Хвърляй!
 
Хвърляй, каквото най-много тежи!
Морали прашясали, ценности някакви...
Дори този Бог от свойте гърди
изтръгни го! Хвърли го нанякъде!
 
Пък тичай с живота – като вятъра лек!
Като вятъра лек – напълно невидим.
Навярно това е да си модерен човек!
Човек без морал, ценности... минало...

---------------