Моята вяра е моят Ноев ковчег

При дявола не важи поговорката: “На зло куче – зъл прът”, защото колкото повече го биеш – по-зъл става. Бъди хитър и спокоен. Него мирът го убива, не прътът. Амин...

Който иска да не тъгува, трябва пред Бога да мирува. Амин...

Има живот, има “животец”, има оцеляване, има спасение, има всичко. За мен какво е? Дали имам вяра, дотолкова че Бог да бъде моето прибежище или нямам такава и да се удавя в трудностите и жестокостите в живота без вяра? Моята вяра какво е тя за мен? Спасителен кораб или океан, потоп от неверие и страх, в който всеки ден се блъскат вълните на съмненията и греховете в мен? Какво имам, докъде мога да стигна? Колко е голяма вярата в мен и ще мога ли да прекося океана на неверието, страха и омразата, която ме е обградила?

Много въпроси, но има отговори в Словото. То е нашият спасителен пояс, който Бог ни даде завинаги. Неговото Слово е нашият Ноев ковчег завинаги. Неговата мъдрост е вечната Му милост и любов. Мога ли да направя моята вяра да стане моят спасителен кораб, през каквото и да върви живота ми? Да, и това е отговорът. Моята вяра е моят Ноев ковчег. Там мога да избягам, да се скрия, да оцелея, но не само аз, а и целият ми дом.

Истината за всеки е различно, но Божията истина винаги е една и съща. Тя си стои непреходна и вечна. Греховете ни имат изменена форма в поколенията, но са си същите от Сътворението. Злото е превърнало света в морета и океани около нас, заобградени сме с лъжи, кражби и насилие, войни и глад, в които ние ежедневно и малко по малко потъваме, докато не дойде и последният ден да потънем завинаги. Но има избор. Бог ни го е оставил. Това е да направим вярата си като Ноев ковчег и какъвто и потоп от болки и трудности да се излива върху нас, да оцелеем чрез вярата си в Него, нашия Създател, Нашия Творец.

Бог раздава много таланти, но най-големият талант е нашата вяра, защото вярата се ражда в любовта, а от нея се ражда и мъдростта. Може човек да носи дори не един, а няколко таланта, но ако няма вяра в Твореца на живота му, всичко един ден ще бъде безполезно, защото вярата може да те крепи, когато си сам в живота, независимо, че около теб е пълно с хора. Ако не носиш вяра, придобита чрез изпитанията на живота, тя не може да расте вътре в теб, за да те преобрази в това, в което Бог иска.

Ние живеем според собствените си мечти, искаме най-вече онова, в което светът успява, но има и такива, които имат толкова вяра, че вярата става като Ноев ковчег за тях, място, където могат да преживеят дори и потопа на живота около себе си. Талант е да вярваш в Бог, когато живееш насред ад. Това е най-големият талант. Когато Исус дойде на земята, дяволът се изплаши и започна да го търси от раждането Му на земята. Така постъпва с всеки новороден християнин. Веднага започват атаки. Няма да забравя, когато чух гласа на Христос за първи път, първо се уплаших, но след това дойде такава радост в моя дух – срещнах се със Създателя, истинския ми Създател – Бог Отец, но светът, хората около мен – те веднага ме обявиха за луда. Сега след години на ходене във вяра, не им се обиждам, защото разбрах, че те не служат на Моя Господ и Спасител, те имат друг господар, на който служат и угаждат и треперят от страх по-малко да се говори за Христос, за Бог, за вяра. Светът сега е като океан от заблуди, които ни обкръжават отвсякъде, затова Исус казва:

Матей 22:37-39
А Той му рече: Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум.

Това всъщност е един цял живот, посветен на любовта – чиста към Бога Наш. Да стоиш в присъствието Му като грешник, живял до днес с дявола и греховете, които той ти е вменявал да вършиш, е едно, а съвсем друга е да започнеш да ходиш по тясната пътечка на вярата, следвайки Христос, е съвсем друго нещо. Отначало си казваш: “Да, ще го изкарам този път”. След като обаче злото усети, че искаш да го оставиш без духовна война, въобще не иска да си тръгне. За себе си говоря, наистина в голямо чудо се намерих. Благодарна съм на Бог само и единствено на Него. Той, Моят Спасител Исус Христос. Той и за ден не ме предаде, нито ме остави. Не искам да кажа, че ми беше лесно, напротив отвориха ми се духовните очи и аз влязох във война първо със собствените си зли демони, които се бяха загнездили в мен, вследствие на нараняване от малко дете до тридесет и четиригодишна възраст. Дори никакво зло да не искаш да правиш, дяволът си има начин да те вкара в неговите дела и думи, след което и сам да не разбираш, че си повече с него, отколкото с Бог. Но тук искам да кажа нещо различно. Светът, в който живееше Ной беше, както и сега се живее.

...

--------------