Петя Дубарова като преводач

“Петя Дубарова като преводач” е поредната духовна инициатива на Английската гимназия, включена в рамките на проект “УСПЕХ”. Макар и малка по обем, тази книжка се явява ключова в партньорството между къща музей “Петя Дубарова” и Английската гимназия, тъй като на практика е първи опит творчеството на Петя да се разглежда в перспективата на (бих го нарекла) интуитивния космополитизъм, доколкото според думите на Венцеслав Константинов “Поради широтата на своята лична култура и художествени пристрастия преводачите волно или неволно налагат върху сцената на националния литературен живот определени автори, творби и стилови особености, които дават на този живот нов цвят и смисъл и го отварят за световния културен процес.”[1]

За литературата и нейната общовалидна ценност и човешка “споделимост”, отвъд националната принадлежност, Гьоте е създал понятието “Weltliteratur”. Казват, че това е утопичен модел, който е колкото полезен, толкова и вреден, защото “световната литература” би била нож в гърба на всяка национална литература, би я изпразнила от смисъл и автентичност. Дали е така – не е наша работа да отговаряме. Но със сигурност един добър художествен превод може да отвори хоризонта ни на възприематели (на чуждото), особено сега, в условията на преливащи и разтварящи се една в друга култури и литератури.

Темата за художествения превод е вече не просто актуална, а наложителна точно толкова, колкото един прозорец в стая с четири стени, без отвор навън. Все повече академичните среди фокусират вниманието си върху откриването и дефинирането на естетически критерии в руслото на художествения превод. Дисциплини като “Теория и практика на художествения превод” дават едни от най-интересните резултати в областта на хуманитаристиката. Дали “технето” на Аристотел или “божественото озарение” на Платон е водещият принцип в художествения превод – отговорът никога не е (и не може да бъде) еднозначен. “Златната среда” е удобно местенце само за тези, които не “страдат” от изследователски интерес. Очевидно е, че учениците от Английската гимназия са възпитани в едно непрестанно търсачество, белязано от знака на емоцията, на страстта, а това ще рече и на “страданието” (по текста и неговите езиково-смислови траектории). Доказателствата за духовната устременост на съвременните възпитаници от училището на Петя са в почти ежегодната продукция, която виждаме по подобни проекти. Стартът бе даден през 2007 година с едно прекрасно издание “Четем и превеждаме Петя Дубарова” (на страниците на този сборник с преводи учениците направиха своите достойни опити да преведат Петя Дубарова на английски и испански), пътят продължи през двуезичното английско-унгарско предизвикателство в рамките на Проект “Учене през целия живот”, когато отново в центъра на събитията бяха учениците от ГПАЕ “Гео Милев” с представянето на Петя пред унгарските им партньори през посредничеството на английския език, а ето сега пак тези млади изследователи на словото се впускат в дълбоката проблематичност на художествения превод, за да потърсят възможните отговори. И Мирела, и Никол, и Павлена, и Йоана, и Зекие в крайна сметка достигат до едно общо (и абсолютно вярно) разбиране за трудността да се улови тайната на художествения превод, който Петя прави на непреводимите произведения на Бърнс, както и на песенния текст “Време” на Пинк Флойд. Никол Параскова нарича Петя “парадокс”, улавя в нея “привкус на мистика, на чувства, на емоции” и колко е точно това наблюдение на младата гимназистка, на свой ред Изабел възкликва: “Но колко трудно е да преведеш тази нейна поезия с тези думи-светове...”, а Йоана Русева ще заподозре, че тайната на хубавия превод на песента “Време” на Пинк Флойд е в “почувстването” на оригинала: “Точно тук си проличава големият талант на Петя – не просто думи, подредени в рима, а нещо преживяно, една наистина почувствана творба.”

Ако един поетичен текст може да бъде анализиран на нивото на своя смисъл, в аспекта на трансформиращите синтактични техники, на нивото на фигуративните употреби, въобще в своята художествена целокупност, то колко по-голямо усилие е необходимо да се намери пресечната точка на тези аспекти в художествения превод, където се сблъскват две толкова различни организации на езици с различна семантична, структурна и фонична явеност. Изразявам дълбоката си убеденост, че с подобни проекти наистина се отварят нови хоризонти на знанието и успеха, легитимирани от най-високата “инстанция” – тази на творческия опит.

На всички формално и неформално свързани с този проект участници, както и на ръководителите на проекта, благодаря от сърце и пожелавам прометеевският им плам да не угасва никога, а благословението на успеха да ги следва навсякъде!

От съставителя

------------------

[1] Тук искам да подчертая, че фокусът върху преводаческото творчество на Петя Дубарова, независимо, че е представено само от три творби, е отколешен авторски замисъл на ръководителката на Ателие “Литературно общество” в ГПАЕ “Гео Милев”, Бургас – Дора Лазарова, а сам по себе си този изследователски подстъп е евристичен, тъй като Петя има уникално присъствие и като преводач, доколкото по своеборазен начин се явява стилистичен мистификатор на оригинални творби от английски език.Участниците в това издание демонстрират много точни и компетентни наблюдения именно в тази посока.