Ромски огън. Ромите в Средец

По думите на изтъкнатия български учен Максим Мизов дълги години ромският проблем бе опасно “минно поле” или поне своеобразна “забранена за свободен достъп територия”. В тях откритостта, гласността и популяризацията на неговата същност и специфика (историческа и актуална), разкрити и осветлени в резултат на отделни научни изследвания, бяха “персона нон грата”. За вниманието и интереса не само на широката читателска аудитория, но и на профилирани научни кадри, изследващи сродни проблеми и сфери.

Обстановката, в която малцината изследователи на ромския проблем рядко се срещаха или малко знаеха един за друг, за собствените си научни планове и постижения. За съжаление те бяха лишени от възможностите за перманентен активен и плодотворен творческо-изследователски контакт и диалог. Някои от тях дори визуално не се познаваха или изобщо нищо не знаеха за съществуването на други, които също така бяха отдали предпочитанията си на проучванията на тези дискретни, интересни и значими въпроси.

Не можем без дълбоко и искрено съжаление да не си спомним за нерадостните преживявания и ситуации, при които години наред тези, които са се интересували и работили по него, са творили, в значителна степен и форма лишени от надеждата, че ще имат реалните възможности, предпоставки и условия да поставят плодовете на научните си търсения на изследователските си амбиции пред обектива на вниманието на други специалисти и хуманисти, или на интересуващата се от това по-широка публика. Не може да не са огорчени и да не съжаляват за онова безвъзвратно пропуснато време, пропиляно за истински и плодотворен научен контакт диалог “tete-a-teta” със сродните, обрекли се на подобна участ творчески души.

Всъщност в истинския смисъл на думата циганологията у нас не е и все още не съществува като автономна и дефинирана научна дисциплина. Голям пробив за разбиването на леда направи Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий”, който откри специалност за студенти роми. Биографията на историческите и актуалните опит и за проникване в дебрите и разгадаване на потайностите на тази “тера инкогнита” от страна на работилите досега изследователи е била винаги обвързана и подчинена на техните строго професионални интереси и подходи – философско-социологически, етнографски, етнодемографски и т.н. Това поставя много високи и отговорни задачи пред онези, които сега навлизат в нея и се “поддават на съблазънта”, “прелъстяват се от примамливото естество на този крайно деликатен и значим проблем”. 

Само допреди няколко години научните работници, захванали и отдали се на изследването на споменатия проблем, къде спорадично, къде по-системно, откровено казано се брояха на пръсти, а публикуването на резултатите от техните научно-изследователски търсения и достижения изобщо не са или изключително рядко са поставяни в “дневния ред на проблемите” за тривиалната за такива случаи репрезентация на дейността им.

Освен крайно откъслечните, спорадичните публикации по ромския проблем преди 9 септември 1944 г. в някои вестници и списания и с изключение на публикувания труд на д-р Н. Шейтанов, след тази дата могат да се набележат поне три вълни в неговото развитие:

Първа вълна – на теоретико-изследователския интерес – се свързва с времето от края на 50-те до средата на 60-те години. Тогава видяха бял свят разработките на Н. Шейтанов, К. Костов, А. Примов, популярната работа на Д. Тенев, Т. Такров и В. Маринов, както и две етнографски изследвания на бита и културата на нашите роми, осъществени от В. Маринов и И. Георгиева. След тях настъпва едно 15-20-годишно затишие по фронтовете на изследването на ромския проблем. По-късно започна един “ледников период” от 70-80-те години. Не бе възможно да се провеждат и популяризират изследвания в тази проблемна сфера.

В самото начало на 80-те години започна периода, с която се оповести настъпването на втората вълна на теоретико-изследователския интерес и дейност на ромския проблем. Тя се състоеше в направеното първо по рода си мащабно емпирично-социологическо изследване на този въпрос по социална поръчка. То бе изпълнено от авторски колектив в състав: “Д. Димитров, Б. Чакалов, И. Георгиева, К. Дечев и П. Георгиев, а резултатите от него бяха засекретени и предназначени за ползване от много тесен кръг управленски и ръководни партийни кадри от най-висшия ешелон.

В този “ледников период” бяха защитени и първите две кандидатски дисертации, посветени на ромския проблем. А те бяха на П. Георгиев и на А. Колев. В духа на времето бяха проведени в “закрити специализирани научни съвети”, което още повече редуцира възможността за популяризиране на проблема и на труда на техните автори. През 1980 г. пък Е. Марушакова депозира чрез дипломната си работа своите пристрастия към разглежданата проблемна област, за да се отдаде в последствие изцяло и най-активно на нея от позициите на етнографския анализ.

През това десетилетие системно работещите по този проблем, скромно казано, бяха половин дузина: Д. Димитров, П. Георгиев, Б. Мизев, Е. Марушакова, А. Колев и М. Мизов.

Принос в изследването на ромския проблем има ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” с откриването на специалността “Начална училищна педагогика и ромски език”, с водещ проф. Христо Кючуков, който през март 2005 г. гостува в гр. Средец и се срещна с ромите и общинското ръководство. Вестник “Средец” от 23 март 2005 г. се спира на няколко актуални проблема, които разгледа бележития проф. Христо Кючуков. Тук поместваме част от интервюто, проведено от Атанас Радойнов.

…

А.Р. – Професор Кючюков, сещате ли се в момента за някоя ромска песен с универсално човешко съдържение?

Х.К. – Има една много стара ромска песен, която започва така: “Ето от там идва майката на моите деца, деца-сирачета”. Песента възпява майчинството като най-святото нещо в същността на жената. Ромската майка не прави изключение от всички майки на света. Злепоставянето й е в резултат на медийното преиначаване, защото не всички ромски майки продават децата си или ги изоставят.

А.Р. – Професор Кючуков, Вие сте преподавател по ромски език и култура във Великотърновския университет. Доколко може да се самоопредели ромската култура?

Х.К. – Ромският език е един от най-старите езици, води началото си от индийските езици. Същото се отнася и до ромската култура. Още преди десет години, с починалия вече проф. Мирослав Янакиев, имахме идеята да се разкрие в Софийския университет специалност “Ромска филология”. По една или друга причина това не стана. Впоследствие Великотърновския университет откликна. По света има 20-30 департамента по ромски език и култура към престижни университети – в Чикаго, Остин, Манчестър, Болоня, Грац, Виена, Букурещ, Братислава, Москва, Солун и др.

А.Р. – Да разбираме ли, че в тези факултети по ромски език и култура основната част от обучаващите се са роми, че образованието е верния път за културната интеграция на ромите?

Х.К. – Точно така! Ето във Великотърновския университет се обучават 41 студенти-роми. Тези млади хора само за година, година и половина станаха съвсем други хора. Отърсиха се от комплексите си, станаха личности със съвременен мироглед, с активно гражданско отношение към всичко, което ги заобикаля. Утре тези образовани роми ще отидат в ромските махали и активно ще работят за просвещаването и пробуждането на ромската общност.

А.Р. – Разполагате ли вече с необходимия учебников инструментариум?

Х.К. – Аз съм автор на три учебника по ромски език.

А.Р. – Бихте ли маркирали взаимните културни влияния във времето между двете общности – българската и ромската?

Х.К. Ще дам някои примери за такава културна интеграция. Например, ромската сватба е изтъкана от елементи, взети от българската сватба – показване чеиза на невестата, ризата на девствеността й след първата брачна нощ, благата ракия и т.н. Искането на прошка на Сирни Заговезни го има и при ромите. Ромите участват в кукерските игри. От своя страна ромите също са повлияли върху някои културни български изяви – езика, танците, ладовите особености на някои песни и пр. Всички роми танцуват превъзходно българските народни хора. От друга страна съвременната чалга и фолк имат вплетени в стила си ромски влияния.

...

Авторът