Иван Г. Станков

Иван Герасимов Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, където преподава и до днес.

През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема “Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни”, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема “Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма”, с която придобива научната степен “доктор на филологическите науки”. Доцент по “Българска литература след Първата световна война” (2002). Професор по “Българска литература след Втората световна война” (2012). Лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2010-2012).

Автор е на книгите "Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников" (1993), "Йовковото творчество" (1995), "Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов" (1996), "На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев" (2001) и др., както и на е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на литературоведските му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели..