Ревюта

Книгата на София Ангелова-Дамянова “Женският глас на историята” внася нов ракурс в изследователската литературна мисъл. Авторката си е поставила амбициозната и многообхватна задача да проследи женското присъствие в съвременната българска романистика (представено отново от жени – самобитни авторки като Фани Попова-Мутафчиева, Яна Язова и Севда Севан).

Поетичната книга “Гласът на сърцето” на младата бургаска авторка с крехко замечтано излъчване на човек, който живее на “ръба” на реалното и невидимото – Сийка Костадинова, е едно ненатрапливо проникване в дълбините на познанието за същината на живота, такова, до което само просветените души могат да достигнат. Сийка Костадинова следва своя вътрешен подтик, вървейки по пътя на духовното прозрение, пречистване и израстване.

Доц. д-р Пенчо Пенчев е излишно да бъде представян на айтозлии, защото той самият е кореняк айтозлия и от този град започва неговия съзнателен живот – детството и ученичеството. Дълги години Пенчо посвещава своя живот на армията, където служи в продължение на близо 20 години, а след това се нагърбва с нелеката задача – обучението на тези, които също като него избират за свой жизнен дълг защитата на Отечеството.

Преди време един от най-талантливите поети на българския юг – Добромир Тонев, за съжаление вече покойник – шеговито беше казал, че женската поезия от Сафо до наши дни може да се опише така: “Ела с мен в цъфналата ръж”, “Как хубаво е в цъфналата ръж...” и “Защо не идваш в цъфналата ръж?”...