Прочитайки новия роман на Георги Аргиров “Звън на камбани”, у мен остана усещането за досег с най-чистите измерения на българското – и смислово, и като символ, и като извечна, свята, безпрекословна привързаност и синовно преклонение пред първоизвора на националната ни идентичност. Емблематично е и заглавието на книгата. Звънът на камбаната е символ на пробуждането, подтика към себеосъзнаване, към пълноценното осъществяване на съдбовната мисия да се устои на насилието, болката, съмнението, абсурда на робството – и като физическо, и като нравствено понятие.