За теб, Творецо, е моето похвално слово в Деня на театъра! Докато твоят животворен Дух държи главата ти над водолинията на бурното житейско море – живееш и ще живееш пълноценно. Пишеш и ще пишеш. Защото, както е казано в светото писание, “човекът е смъртен с тялото си, с божествената си материя, но безсмъртен с Духа си. В предишния, в настоящия и в бъдещия живот.”...
Димитър Златарски е роден на 18 октомври 1903 г. във Варна. Почина на 1 октомври 1989 г. във Варна. Неговата духовна вселена обаче е град Дългопол. В Ла Лагуня на Канарските острови в сборник на оригиналната експерантска поезия е напечатано негово стихотворение. В капиталния труд на акад. д-р Иван Буреш и д-р Тулешков “Пеперудната фауна на България” десетки пъти се среща името на Димитър Златарски, а една от редките пеперуди, открита в околностите на Дългопол, е наречена на неговото име.
В книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата” читателят среща имена на хиляди хора (какъв огромен труд!), героични и толкова трагични съдби. Знаем ли колко са неназованите и – извън всяко съмнение – също така героични наши предци?
“Той е от тези хора, които са маята на доброто. Защото може да ни задушава, смъртоносно да ни притиска, но все едно – ще победи доброто, защото са живи и живеят сред нас особняци като д-р Рачо Рачев, както се казва – един добър човек да е жив на този свят, от неговата доброта като от житно семе ще се роди и доброта и добротата ще надмогне злото и ще възтържествува животът...”
Поклон пред родолюбивата инициатива на инж. Радка Люцканова. С голяма настойчивост и постоянство тя изпълняваше поставената пред себе си задача да напише книга за българските деркоски села. Благодарение на нея и на съавторката Лилия Семова работата ни стана по-мащабна, обхвана повече родове и семейства, а след издаването на книгата достигна до повече читатели.
Един древен мъдрец е казал: “ Животът е кратък, изкуството е вечно.” Човекът временно пребивава на земята. Той идва на белия свят с определена мисия, израства физически и духовно, бори се с трудностите и несгодите и след известно време се пренася в небитието. Неговите черти се съхраняват в образите на децата и внуците му. Вечно и непреходно остава това, което е сътворил през живота си. То ще се предава на идните поколения.
Една от силните духом жени се казва Христина. Това име й подхожда. Тя го защитава със своята упоритост, изключително трудолюбие и благородство. Нейните добродетели идват от здравите и силни корени на тракийското потекло, от родителите – скромни, всеотдайни и работливи хора.
На 3.11.2010 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия артист Петър Стефанов Велчев, който е посветил повече от 40 години на театъра, претворил е над 300 роли, вложил е силите си за успехите на театралната самодейност и в предаванията на Радио Варна. От няколко месеца той не е между живите, но нека с обич и уважение си спомним за него и за следата, която е оставил в съзнанието на зрителите. Да си спомним за неговия “Живот като другите и не съвсем”, художествено описан в авторската му книга под горното заглавие.
Втората книга на ученика от Строителния техникум в Бургас – Милен Иванов носи името “Окото на вълка. Тайната на дълбините” и е пряко продължение на “Безсмъртното плаване на капитан Джейкъб”.
Българската литературна наука, а и българската хуманитаристика като цяло, са длъжници на родната маринистика и на темата за морето. Липсва цялостно изследване на развойните тенденции и спецификата на българската маринистична поезия и проза от зараждането на маринистичната проза през 30-те години на ХХ век и поезията от Освобождението до наши дни.
