Живот, отдаден на любимата професия

На 3.11.2010 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия артист Петър Стефанов Велчев, който е посветил повече от 40 години на театъра, претворил е над 300 роли, вложил е силите си за успехите на театралната самодейност и в предаванията на Радио Варна. От няколко месеца той не е между живите, но нека с обич и уважение си спомним за него и за следата, която е оставил в съзнанието на зрителите. Да си спомним за неговия “Живот като другите и не съвсем”, художествено описан в авторската му книга под горното заглавие.

Петър Велчев е роден в Силистра. През детските и юношеските му години градът е под румънска власт. Въпреки че е откъсната от България, Добруджа съхранява националната си самобитност. Още преди Освобождението Силистра има самодеен театър, който изнася по две три постановки в годината. За първи път Велчев стъпва на театралната сцена още като 15-16годишен ученик. Гимназист е в София и там, под силното влияние на Христо Смирненски, пише стихове с псевдонима Добруджански. Занимава се с рисуване, организира театрални прояви и поетични вечери.

Важен момент в житието на актьора е участието му в Отечествената война. На фронта, от паднала край него бомба, Петър оглушава и онемява. В този момент не мисли за родителите си или за здравословното си състояние, а за театъра. Изпитва душевна болка, че няма да бъде на сцената. Това доказва, че за него театърът е съдба, призвание и най-голямата му любов.

Освен в родния си град Велчев е работил в Добрич и Сливен. По-късно, до края на кариерата си, се установява във Варна. Идването му тук става благодарение на ролята на Какавидов в “Службогонци” на Иван Вазов. Пиесата бива отличена от Комитета за култура.

На варненска сцена Велчев създава най-зрелите си сценични образи, които го утвърждават като един от изтъкнатите актьори сред театралната гилдия. Според признанието на актьора най-много е харесвал ролята на бай Начо в пиесата “Кучета” на Николай Хайтов. С гордост той си спомня за представянето си в ролята на Странджата от “Хъшове” на Иван Вазов, Нил от “Еснафи” на Горки, Антонио от “Събота, неделя, понеделник” от Едуардо де Филипе. В този задъхан ритъм Велчев е успял да изиграе най-хубавите си роли в световния репертоар като Скорбатов от “Врагове” на Горки; Тибалт от “Ромео и Жулиета” на Шекспир; на кмета от “Виденията на Симона Машар” от Бертолд Брехт; на адмирал Чемезов от “Площадът на котвите” на Изодор Щок; Перо от “Министершата”, Д-р Симо от “Доктор” на Бранислав Нушич и др.

В незаетите от работа в театъра дни и часове Велчев ръководи любителски театрални състави. Близо 15-20 години се е занимавал с деца от Пионерския дом и самодейци към Дома на транспортните работници – Варна. Дълги години самодейността е средство за откриване на таланти, средство за зареждане на ВИТИЗ с кандидати.

Актьорът има заслуга и с дейността си към Радио Варна. Там той се явява като “чичо Илия” и заедно с Цветана Лазарова – “Стрина Мария” стават защитници на истината и справедливостта. Предаванията са се излъчвали всяка неделя в периода от 1952 до 1957 г.

Човекът на изкуството оставя трайна следа в паметта на поколенията. Добруджанецът Сали Яшар от Йовковия разказ “Песента на колелетата” се чувства щастлив с най- голямото благодеяние, което е сторил. Неговите нагиздени като невести и пеещи каруци ще се помнят от хората.

Добруджанецът Петър Велчев с дейността си като актьор, режисьор и педагог е допринесъл за родното театрално изкуство. Той няма да бъде забравен, защото подобно на Йовковия герой е бил творец в своята област и се е раздавал на театралната публика, за да доставя радост и естетическа наслада на зрителите от съприкосновението с великолепните превъплъщения на героите.