Още за силата на духа

Откакто свят светува, човекът се е стремял към пълноценен и осмислен живот. Защо идва на белия свят? Какво е неговото предназначение? Каква мисия трябва да изпълни? Защо заедно с радостните и щастливи мигове се сблъсква с трудности и трагедии? Кой определя и ръководи неговата съдба? Въпроси, на които не винаги се намира отговор.

В нашето съвремие човекът е изправен пред сериозни житейски проблеми. Често трябва да се бори не само за физическо, но и за духовно оцеляване. Как да съхрани човешкото у себе си? Откъде може да почерпи живителни сокове? От семейството, от примера на родителите. Но в едни случаи те са безработни, в други – несигурни за утрешния ден, в трети – преуспяващите са ангажирани прекомерно с бизнеса си. Единствената грижа за децата е да са облечени, нахранени и да получават в училище добри бележки. Не се отделя време за сериозни разговори за живота, за миналото, настоящето и бъдещето.

Църквата възпитава ли на добродетели? Не! Та нейните служители понякога участват в дребнави спорове и конфликти за имоти и за власт.

Какви примери поднася нашата съвременност на младия човек? Преуспяват не тези, които се учат и се трудят, а онези, които мамят, крадат, заобикалят закона.

Не всичко е в черни краски, не всичко е мръсна пяна, която ежедневно ни залива. Срещат се и добри хора от различни поколения, които са мотивирани да вършат добро и да помагат на изпаднали в беда. Дълбоки размисли предизвиква твърдението на А. С. Екзюпери: “Има само една истинска ценност – връзката на Човека с Човека”. Тя трябва да се основава на искреност, благородство и доброта. Има интересни личности, които удивляват с изключително трудолюбие, което стига до работохолизъм, със силата на духа, неподвластна на възрастта.

Годините отлитат неусетно. Идва старостта, която навява тъжни размисли. Как да направим живота си желан и нужен? С какво можеш да бъдеш полезен? Меланхолията, депресията, отчаянието са най-големите ни врагове. Срещат се хора в напреднала възраст, които са жизнени и пълни с енергия. Физическото тяло с всеки изминат ден изневерява. Появяват се болежки и здравословни проблеми. Частите на човешкия организъм се износват. Как да се преодолее физическата болка и мисълта за неизбежното? Идва на помощ силата на духа. Той те настройва към позитивно мислене, кара те да се радваш и на дребните неща в ежедневието, да си намираш приятно занимание. Едни хора пишат книги, статии, други рисуват, трети са отдадени на внуците или занимават деца на заети родители. Някои са привлечени от земеделска дейност, изпитват удоволствие да отглеждат зеленчуци, да се грижат за овощните дръвчета и лозичките, за работните пчелички.

Една от силните духом жени се казва Христина. Това име й подхожда. Тя го защитава със своята упоритост, изключително трудолюбие и благородство. Нейните добродетели идват от здравите и силни корени на тракийското потекло, от родителите – скромни, всеотдайни и работливи хора.

Христина е родена във Варна, но тя носи в сърцето си мъченицата Тракия и й отдава целия си съзнателен живот. Активна общественичка, тя се включва в ръководството на Варненското тракийско дружество, участва в мероприятията му, документира неговата дейност. Много сполучливо актьорът Иван Нанев я определя като летописец на тракийското движение.

Другата й голяма любов е Чехия, тъй като е възпитаничка на Карловия университет. На връзките ни с братската славянска страна са посветени книгите й: “Чехи и чешки възпитаници”, “До Прага и назад” и др. Като историк Христина проявява интерес към миналото. Издава книгите: “Легенди и предания за българското Черноморие” и “Легенди и предания за Левски”

Христина болезнено наблюдава промяната на ценностната система в нашето трудно и напрегнато съвремие. На проблемите на нашата действителност са посветени творбите й: “Тя и Той” и “ Пътят към сполуката”

Жената никога не остава сама вкъщи. Нейният дом е широко отворен за гости. По всяко време можеш да позвъниш и винаги си добре дошъл, посрещат те с радост и внимание. Тук можеш да срещнеш представители на творческата интелигенция – писатели, художници. Водят се задушевни разговори за културата и изкуството, прожектират се филми, свързани с юбилейни и културни мероприятия. Любезната домакиня с многостранните си интереси, преминала през различни професии – учител, лектор, журналист, преводач, редактор и т.н. притежава магнетично въздействие. У тебе се събужда желание да й подражаваш и да твориш. Не са малко тези, които под нейно влияние издадоха книги.

През лятото неотлъчно е на “ранчото” до своя съпруг.Отглеждат зеленчуци и плодове. През зимата ще те почерпят с домашно вино, компоти и конфитюри.

Огромно е майчиното й сърце, готово да помогне не само на синовете и внуците, но и на приятели и познати. Независимо от прекомерната си заетост Христина взема под крилото си възрастна самотна съседка, помага й в битовите затруднения, създава й развлечения, връща й вярата в живота.

Откъде идва енергията у тази дребна на ръст жена да чете, да пише на компютър, да следи информацията по Интернет, да присъства на промоции на книги, на изложби, тържества и т.н. Живот на пълни обороти, отдаден на творческа дейност и себераздаване. Някои биха я посъветвали да намали темпото. Това е невъзможно. Заета непрекъснато с някаква работа, тя не мисли за болести и за старостта. Има усещането,че живее. В това отношение подходящо е да се цитира сентенцията на Джек Лондон: “Истинското предназначение на човека е да живее, а не да съществува” и древната китайска мъдрост: “Този, който желае да бъде човек, не търпи покой; този, който търпи покой, не може да бъде човек”.

Силата на духа те кара да приемаш предизвикателствата, да се изправяш срещу бурите на живота. Оптимистичната нагласа те прави жизнеспособен, благороден и добър. Според Гьоте “изгубиш ли бодростта на духа, изгубваш всичко. По-добре да не си се раждал.” Не може да не се съгласим и с твърдението на Гагарин, който пръв проникна в космоса: “Главната сила на човека е силата на духа.” Щастлив и благороден е този, който я притежава. Благодарение на нея човек оставя следа след себе си за идните поколения. Такава диря ще остави и Христина, която се равнява на “сто Еви”.

Мила Христина, благодаря ти, че си такава, каквато си. Благодаря, че те има.

гр.Варна, 24.01.2006 г.