Благодарност и признателност (или как се издава една книга)

Поклон пред родолюбивата инициатива на инж. Радка Люцканова. С голяма настойчивост и постоянство тя изпълняваше поставената пред себе си задача да напише книга за българските деркоски села. Години преди да започнем да пишем книгата, тя се беше свързала с все още живите тогава преселници – прогонени от родните си села, събрала беше сведения от тях и обработила спомените им. Тя не бързаше, а обмисляше, разширяваше географските граници на изследването си, което първоначално бяхме замислили само като спомени за родното село на дедите ни, за село Имрахор. Благодарение на нея и на съавторката Лилия Семова работата ни стана по-мащабна, обхвана повече родове и семейства, а след издаването на книгата достигна до повече читатели.

Желала бих да изкажа благодарността си към семействата ни, които бяха съпричастни към нашите стремежи да отдадем дължимото на предците си, които ни разбираха и всячески ни помагаха да се справим с нелеката задача. Специално към Тодор Люцканов – съпруг на Радка Люцканова, още веднъж и винаги ще бъда благодарна и признателна за вниманието, с което се отнесе към молбата ми да сподели свои мисли по голямата тема “Пътят към сполуката”, когато през 2004 година пишех тази книга. Негова е заслугата книгата за деркоските села, отпечатана в Бургас, където намерихме коректния и професионален млад издател в лицето на Денчо Михов, с когото беше удоволствие да се работи.

Благодаря и на Дамския клуб “Поля Терзистоева” при варненското тракийско дружество “Капитан Петко Войвода”, където в лицето на Петя Алексиева и на Румяна Вълчева намерихме подкрепа за инициативата ни да основем фонд “Нови книги за Тракия”. Благодаря и на всички родственици, които закупиха безплатно предоставената ни книга, въпреки че средствата няма да са достатъчни за издаване на замислените и написани книги, но все пак ще помогнат дипломната работа на студента, днес вече дипломиран историк Марин Маринов на тема “Многочисленият и заслужил тракийски род Драгулеви” да бъде преработена в книга, която да излезе на книжния пазар.

Всичко това ме прави щастлива, че в залеза на живота си намерих млад последовател, на когото с готовност предоставям литературата на тракийска тематика, личния си архив и знанията си и му завещавам своята любов към Тракия, своята осъзната необходимост да пиша за Тракия, своята признателност и преклонение пред предците ни, които не се огънаха пред трудностите и вляха усилията си за излизане от тежкото положение, в което България се оказа след злощастния Ньойски договор.

И днес Отечеството ни е изправено пред нови предизвикателства и изпитания. Дълг на последователите ни е да работят за просперитета на страната, да множат книжното й богатство, което все още не е достатъчно оценено, което като духовно богатство ще допринесе и за материалното благосъстояние на народа.

Още веднъж дълбок поклон пред инж. Радка Люцканова и семейството й, пред издателство “Либра скорп”, пред Петя Алексиева, пред родствениците ни, пред всички, които се трудим за да влеем поне капчица в родното житейско море през тези нелеки времена на Отечеството ни.

С пожелание за живот в годините и здраве в живота оставам
Христина Стоева

------------------

Радка Люцканова, Лилия Семова, Христина Стоева, "Деркоски български села. Село Имрихор", 2014 г.