За първото издание на Националния литературен конкурс “С море в сърцето”

Обръщайки се към първото издание на Националния литературен конкурс “С море в сърцето”, онова, което следва да бъде коментирано в началото е, че една морска община се ангажира с подкрепата, налагането и развитието на литературните автори. Нещо, което редица по-мощни финансово и организационно местни власти не правят през годините. Ангажиментът на Община Царево да осигури награден фонд за конкурса и издаване на сборник с отличени творби на участниците, е протегната ръка за диалог към литературните среди. Факт, който явно е оценен по достойнство, ако се съди по броя на участниците в конкурса, географското покритие, което е постигнато, качеството на текстовете, както и авторите във форума.

Наличието на стотици участници в разделите за поезия и белетристика неминуемо доведе до големи възрастови, естетически и концептуални различия у отделните автори. В конкурса участваха безспорно утвърдени литературни имена, хора с книги зад гърба си и с богата литературна биография, както и вълна от млади перспективни поети и писатели, които в момента осъществяват своята литературна легитимация на национално ниво. Своето място в конкурса потърсиха хора с академични титли и научни звания, преподаватели в средното образование, хора със свободни професии, деца и ученици, членове на творчески гилдии, самостоятелни и независими автори. Което би могло да мотивира интерес за научно изследване от страна на литературната социология и убедено вярвам, че подобно проучване може да се реализира, ако конкурсът стане традиционен. Въпросът какви хора, с какви специфични социални роли и професионални сфери на действие, осъществяват литературната комуникация, винаги ще бъде актуален.

Трудността в оценката на предложените текстове произтича от множеството различия между авторите в конкурса. Безспорно различни поетики и стилистики се конкурират за вниманието на четящия. Различни поетически традиции се завръщат, отшумяват, отхвърлят или заглъхват в текстовете. Като започнем от съвременните аналози на даскалската поезия, преминем през окъснялото и невъзможно с днешна дата завръщане към символизма, особено към мелодичността на лиричното при Н. Лилиев примерно, през гражданската поезия, поемаща ролята на съдник над властта и социалното, през немалък брой сантиментални текстове, през реплики на поетиката на редица представителни за българската литература от предходни десетилетия от миналия век автори като Петя Дубарова, Христо Фотев и др., та до текстове, които се родеят с късния авангард или с постмодерна. В конкурса бяха изпратени за журиране стотици римувани текстове, такива с бял и свободен стих, което неминуемо бе предизвикателство и към собствените естетически стандарти, възприятия и предразсъдъци на четящия и оценяващия.

Воден от разбирането, че литературното пространство е поле на диалог и многообразие, в оценката си към предложените текстове съм съблюдавал да номинирам автори с различна поетика, биография и естетическа принадлежност. Опитвайки при това да не заглуша множеството изкази, които се преплитат, отхвърлят, заглушават, притискат, заместват, редуват или пресичат. Без при това да правя компромис с личното си разбиране, че литературната дейност е иновативна и изисква обезателно оригиналност на едно или друго ниво на изграждане на текста. Други в ролята на жури навярно биха отсъдили друго, което само още веднъж демонстрира, че всяка оценка е неокончателна, нефинална и в дадена степен – относително субективна. Което не прави всяка оценъчна йерархия обезателно незначителна, ненужна или безсмислена. Защото настоящето ни предлага и в интернет, и на книжния пазар, избор измежду стотици и хиляди автори и текстове, но за да бъде мотивиран този избор, следва да има и метатекстове, които да разчитат връзките между тях, както и формални белези, които да акцентират някои от тях. Обичайно донякъде тази роля поемат различните национални и регионални награди, почетни знаци, грамоти и прочее символни жестове.

Тук виждам и призванието на този конкурс – да припомни, открие или съпостави имена в съвременната българска литература, чийто общ актуален прочит с днешна дата е твърде голям залък за не един теоретик, критик или историк на литературата. Наличието в конкурса на тричленно жури, в чийто състав влизат академични лица, автори на множество научни публикации, а също и на художествена проза и поезия, определено е фактор, който дава възможност за дистанциране от субективността и личните пристрастия. Особено когато членовете на журито са на различна възраст и имат различен канон на четене, различен критерий за ценност в/на литературата, различни истории на четенето и евентуално различни дефиниции за литература. Това обаче е необходимо условие за случване на конкурса “С море в сърцето”, защото след края на първото му издание определено може да се заключи, че многообразието е водещ негов белег. Паралелите с мотото на Европейския съюз “Единство в многообразието”, са навярно мотивирани. И навярно са още един довод в подкрепа на съществуването на подобен конкурс в Царево.

Включването на автори на проза като Пепа Витанова, Владислав Христов, Светлозар Стоянов, Георги Виденов, Ангел Христов, Елена Владова и Валентин Попов прави прочита на материалите от конкурса, както и на този сборник изключително приятно занимание. Също както и текстовете на поетите Ясен Василев, Георги Гаврилов, Владимир Левчев, Ралица Красимирова, Ренета Бакалова, Петър Петров, Заря Божкова, Илиян Любомиров, Ружа Велчева и Невена Стоянова. Изброявам с ясното съзнание, че всеки един списък тук е непълен и бележи определени съзнателни или неволни пропуски. Които вярвам че съдържанието на сборника ще коригира съвсем успешно. А това книжно тяло е само по себе си индикатор за това накъде се движи съвременната българска литература, с какъв темп и с какво ускорение.

Фактът, че конкурсът бе оценен подобаващо от членове на различни национални и регионални виртуални или формални групи и съсловия, от автори, изградили своята литературна идентичност в дружества на писателите, сдружения на писателите, писателски съюзи, литературни сайтове и престижни национални конкурси, като “Южна пролет”, Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев”, Националния младежки литературен конкурс “Веселин Ханчев” и др., говори в полза на националния литературен конкурс в Царево и може да бъде добра изходна база за неговото развитие.

--------------

Предговор към Сборника с номинирани творби от Първия Национален литературен конкурс “С море в сърцето”, Царево, юни 2015 г.