Поезия

Усещам вече хладната прегръдка
на късна есен и на ранна зима.
Промяната е непредотвратима
и хората приличат на онези
изсъхнали листа, далеч от клона...

Душата боли ме...
като тътен заглушен...
Страдах и на дъното бях...
скитах се лутах се...
но пак оцелях...

Поредното кафе изпивам вече,
усетих го как в мене то потече.
Не знам за другите, но то на мене
ми носи припев за стихотворение...

Вървя през спомени – градина цветна
и виждам как над мен просторът светна
и радват се очите и душата.
Аз вярвам, че е знак от небесата.