Поезия

Говоря с лебеди насън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно.
Тогава се раждам в съня си с твоето лице –
съзнанието ти е мое –
разхождам се навсякъде из него. 

Гларусът и аз,
тъй кротко наблюдавахме дъжда,
а той бе луд – необуздано капеше
и чистеше поредната душа.

Палейки цигарата, усещам
как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа...

Откъде се домъкна този Корона вирус,
от Китай ли или от звездата Сириус?
Господ го прати – ще кажа
да ни изпита ума и куража.
И на Стара Европа дъската й здраво захлопа.