Усойната жълтевина на залеза бледнее.
Нагарча бъзов дъх сред октомврийските простори.
От богове отъпкан път, в реката, с хлад елеен,
опипва хлъзгав брод... И сякаш с бързеите спори...
Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.
Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа –
беззащитна такава и мокра до кости.
