През лятото морето е спокойно, тъй синьо, чисто, с топлина. В очакване на срещи нови, с любов то спомени твори.
Сладки радости дарява Трепетът на младостта, Елегантно се развява, Феерично грей в света... ...
Душата ми дорасла е дотолкова, че знае да цени най-малкото. С другия да бъде в болката и истините да преглъща като залъци.
От самодивите идвам, те са мойте сестри. В тъмните нощи изобщо не мигвам, ти сред принцеси недей ме търси.
Обичам да гледам слънчогледите как под ритъма на вятъра танцуват. Обичам да чувам шумоленето, с което вкупом със слънцето флиртуват.
Истинските хора трудни са. О, да! Как само с пръст посочва ги света и как вечно неразбрани са от обезверената в добро тълпа!
Какво се случи – често превалява и аз седя, учуден и смутен. Чадър щом взема и дъждът престава и казвам си, че в утрешния ден ще бъда без чадър...
Очите ти гледат ме с радост... Запълват мойта тъга... Заклех се силна да бъда, но крехка е мойта душа...
Обичам твоите сини очи – пламъка в тях, който гори. Не мога друг така да обичам! Усмивка моя ангел небесен!
Едно камъче е тъжно, един звяр е глътнал лава – вие, едно дълго лято зрее в бурените...
