Люлее майка в люлка сина свиден, юнашки песни с обич му нарежда. Лелее тя в сърцето си надежда да израсте между мъжете виден.
Умират и се раждат дни безкрайни, но робството безкрайно не остава. Животът ни не е пътека права. Със обич се градят темели трайни.
Помня – валеше дъжд. Прозорецът беше отворен и влизаха огромни пеперуди...
Красиви песни чувам из простора, усмихнати в града са всички хора за болести, за такси никой не говори, за политика никой с никого не спори.
Подехме играта със звуци моята смърт и аз победих само защото тя не разбра...
Отказвам да чета непокръстени стихове, в които лъжата и влагата на истинска плесен миришат.
За хаир на името, което нося бих убил ламята, пременена в човешка одежда.
Аз съм затворник на днешните дни и хайдутин на миналите...
Не търси границата на ума в сгорещената възглавница. Докато Вселената безделно стои на прозореца...
Аз съм ловец на думи, изговорени от вашите уста или дръзко поробени в мислите...
