Глътка утеха намерих. Мой малък оазис... в теб да се сгушвам, в твоите очи да се взирам...
Във ранен час ще мина по паважа до Гъбката и ти ще си до мен, до балюстрадата ще ти покажа във залива окъпания ден.
Хитри са зверовете и нямат сенки а бял е моят път и синя е кръвта ми и златна и сияйна е мисълта ми...
Моята преминаваща измама континуум на празнотата вървя от репликата на ядрото...
Утрото се надига от леглото си сънят ми изпрати като лош знак от нощта изхвърчал от прозореца бял гълъб прободен от моята сянка...
Полудявам от това, че не си до мен... че не те усещам... Сърцето ще ми спре... какво ми става...
Докоснах дива роза и усетих как боде в защита и ръка, и крак. – Ще те прегърна – казах й – бъди по-ласкава към моите гърди!
Риби едри, риби дребни – всички риби са потребни, ала за свети Никола е шаранът с главна роля...
Протягам ръце... Протягам ги към теб... да те докосна. За твоите очи, като звезди горещи... цялата любов ще дам.
И ме засипа листопада със щедрост от злато, янтар. Засветих аз като лампада във чест на някой светъл цар.
