Ти си моето лекарство, срещу злобата, срещу нещастието и лошите очи на хората.
Разказваше ми за звездите, мъниста във безкрайното небе. За тебе ангелите пеят песен, с мелодията на моето сърце.
Ще бъда ангел и ще бдя над теб, сияние в нощта, песъчинка в пустиня, падаща звезда и твоя сила.
Ще ме обичаш ли, когато съм далече и само във мечтите ме усещаш. Ще ме обичаш ли, когато вечер единствено в съня ме срещаш.
Нищо не е по-красиво от усмивката ти, докато вървим с преплетени ръце, в дъжда...
Като птичка в тебе ще се сгуша, след дълъг полет уморена. Отново пак при теб се връщам, избирам те пред цялата вселена.
Аз съм онази незабравима, твоята първа любима. Аз съм онази, с която всяка зима превръща се в лято.
Ще си отдъхна. Беше изпитание. Но моят дух живее неуморен. Записва за любов и за страдание и трябва на финала да призная, не ми се иска днес да бъде края.
Свети кръгла, свети бяла, свети празнична луна и безсънно се е взряла в нея младата жена.
Там, до цветните баири, от реката разделени, моят град любим се шири с дворовете си зелени.
